Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Тази ужасна мисъл накара сълзи да бликнат от очите й. Навярно животът без мъжа, когото обича, щеше да бъде уместно наказание за тежкия грях, който беше извършила. Но дали наистина бе допуснала грях? Съвестта й й казваше, че не е направила нищо лошо. Интимността с мъжа, когото обичаше, не можеше да бъде грях, щом я правеше толкова щастлива. Може би Дрейк не споделяше нейната любов, но сърцето й казваше, че тя не му е безразлична.
Навярно никой мъж не би поел толкова много рискове за някоя жена, ако не изпитва чувства към нея. Един незамлъкващ вътрешен глас й казваше, че единственото чувство на Дрейк спрямо нея е вината. В края на краищата той й бе отнел девствеността в брачната й нощ по най-нерицарския начин. После дойде страстта, която и двамата изпитваха в изобилие. Но Рейвън знаеше, че подбудител на нейната страст е любовта. За съжаление не можеше да каже същото и за Дрейк.
Донесоха ваната и мислите й се насочиха към по-всекидневни неща, като например да измие от себе си цялата мръсотия, която се бе натрупала по време на пътуването до Уиндхърст. Една плаха млада девойка остана да й помага.
— Аз съм Лора, милейди. Лорд Дрейк ме помоли да ви служа.
— Какво стана с Джилда? — запита Рейвън.
— Джилда се омъжи за сина на ковача и вече носи неговото дете.
Рейвън погледна миловидното лице на Лора и не откри в него нито коварство, нито преструвка, за разлика от сладострастната Джилда.
— Благодаря за помощта, Лора — каза тя с усмивка. Рейвън се изкъпа и се загърна в голямата кърпа, която Лора й подаде. После сподави една прозявка. От банята й се беше приспало.
— Ще искате ли да си починете, милейди? — запита Лора. Тя пристъпи към леглото и започна да оправя завивките.
— Да си поспя… прекрасна мисъл — каза Рейвън, неспособна да устои на съблазънта на приготвеното легло.
Остави мократа кърпа и легна гола под завивките. Лора ги издърпа до врата й и тихо излезе от стаята. Рейвън беше заспала още преди Лора да затвори вратата зад себе си.
Нямаше представа колко е спала, но когато се събуди, усети едно топло тяло, свито до нейното. Трябва да е била толкова изтощена, че не се е събудила, когато Дрейк се е вмъкнал в леглото. Огънят в огнището беше накладен, забеляза тя, защото стаята грееше в златисто сияние. Тя се надигна на лакът и погледна към него, но се стресна, като видя, че и той я гледа с широко отворени блестящи очи.
— Питах се кога ли ще се събудиш. Не мога да спя така, когато съм твърд като камък. — Той потърка слабините си в нея, показвайки колко силно я иска. — Ти така сладко спеше, че не исках да те будя. Гладна ли си?
— Да, малко.
Дрейк бутна настрана завивките и изскочи гол от леглото.
— Донесох ти поднос с ядене. Край огнището е, да стои на топло. Сигурно си ужасно изморена. Съжалявам, че те карах така бързо да яздиш.
— Не е твоя вината. И двамата знаем колко е опасно бавенето. Сложи подноса на масата — каза тя, опитвайки се да стане.
— Не. Остани си на мястото, аз ще ти го донеса.
Рейвън седна и се подпря на една възглавница, наблюдавайки Дрейк. Голото му тяло на боец я омагьосваше. Макар че беше по-слаб, отколкото когато го видя за пръв път, обтегнатите мускули, които изпъкваха под кожата на широките му рамене и гърди, бяха гъвкави, съразмерно развити и твърди като гранит. Ханшът му беше висок и стегнат, по мускулестите му крака имаше тънки тъмни косми.
Очите на Рейвън се разшириха, когато той се обърна, за да й донесе подноса. Членът му беше твърд и набъбнал, стърчеше от черното си гнездо. Тя бързо отвърна поглед, когато той постави подноса на скута й и седна на леглото до нея. Устата й се напълни със слюнка, когато той дръпна кърпата от подноса, разкривайки ядене, достойно и за крал. Имаше пай с месо, преливащ от сочни късове еленско, парчета от прасе сукалче, хляб, малко късни зеленчуци, плодове и сирене. Макар че Рейвън не можеше да изяде всичко, хапна по малко от всяко нещо.
Напълно заситена, тя бутна подноса настрана.
— Колко хора искаше да нахраниш?
— В последните дни не си яла дори колкото едно пиле — изтъкна Дрейк, вземайки подноса. — Имаш нужда от добра храна, да се наядеш както трябва. Не ми е убягнало от погледа, че напоследък изглеждаш отпаднала. Знам, че съм те питал и преди, но трябва пак да те попитам. Болна ли си?
Рейвън отбягна погледа на Дрейк. Не можеше лесно да го излъже.
— Не, не съм болна. Трябват ми няколко дни да си почина и да се възстановя от уморителното пътуване, тогава ще видиш разликата.