Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Горди с успеха си, Уолдо, Дъф и двама войници влязоха в тесния проход. Намериха и мястото, където Дрейк беше копал, за да си пробие път. След миг колебание Уолдо се провря през дупката и повика другите да го последват. Накрая те влязоха в пещерата и видяха, че се намират в гората извън стените на замъка.
— Не съм знаел — каза Дъф, явно смаян от находката. — Чудя се откъде ли е научил Дрейк.
— Трябваше да се сетя по-рано — изръмжа Уолдо. — Спомням си сега, че като бяхме малки, предизвиквахме Дрейк да преспи една нощ сам в тъмницата. Той искаше да докаже, че е смел. Може би тогава е намерил тунела.
— Сега какво ще правиш?
— Ще нападна Уиндхърст, ще убия Дрейк и ще доведа жена си у дома, където й е мястото — изсъска Уолдо. — С мене ли си?
— Отказвам да участвам в това отмъщение, Уолдо — каза Дъф. — Винаги съм знаел, че мразиш Дрейк. Като малък го унижавах наред с тебе, защото той беше копеле и общественото му положение беше по-ниско от нашето. Но Дрейк не ни е направил нищо. Отличи се в битка и кралят го въздигна на бойното поле. Ако търсиш правосъдие, отнеси се до краля, но не убивай Дрейк.
— Кралят! Ами! Той прекалено много обича Дрейк, а това не ми е изгодно — изрева Уолдо. — Дрейк похити жена ми, отне й девствеността и ме направи на глупак.
— Дрейк не биваше да отвлича Рейвън — съгласи се Дъф. Той потърси с поглед лицето на Уолдо. — Но може би е имал сериозна причина.
Уолдо изгледа Дъф, питайки се какво ли знае той.
— Каква причина може да има един мъж, за да открадне чужда жена?
— Ще дойда с тебе до Уиндхърст — каза Дъф, — но моите войници ще останат в Чърк. Може би ще успея да уговоря приемливо разрешение на този спор.
— Ами, никакво мирно разрешение не искам. Искам главата на Дрейк и тялото на Рейвън. Нищо друго няма да ме задоволи — каза намусено Уолдо. — Идваш или не, това си е твоя работа.
След три дни Уолдо, войската му и Дъф изтрополиха по подвижния мост и се насочиха на юг към Уесекс. След като години наред се беше мъкнал по петите на Уолдо и го беше слушал за всичко, Дъф стигна до заключението, че Уолдо е жесток тиранин и може би малко не е с всичкия си. Със закъснение той осъзна, че невинаги е бил добър брат на Рейвън, че за нищо на света не трябваше да я кара да се омъжва за Уолдо. Затова той се съгласи да иде в Уиндхърст заедно с него. Искаше да поднесе извиненията си и да предотврати кръвопролитието.
Замъкът Уиндхърст
Рейвън се събуди в прегръдките на Дрейк и се сви още по-плътно до него. Беше много рано, още не беше минала първата сутрешна служба, но днес тя имаше много работа. Седмици наред бе подготвяла заминаването си. Дрейк не пестеше пари за нея, караше я да си купува всичко каквото иска от амбулантните търговци, които идваха в кулата, и тя беше запазила част от парите, вместо да ги прахосва за глупости. Ако ги изразходваше пестеливо, щяха да и стигнат, за да се добере до Единбург, преди да е паднал първият сняг.
Напоследък дните бяха прекрасни и това подтикваше Рейвън да осъществи плана си. Тялото й започваше да напълнява. Макар че Дрейк явно не го беше забелязал, талията й се беше разширила и гърдите й бяха наедрели. Ако не си отидеше, преди да е разкрил тайната й, тя знаеше, че той изобщо няма да я пусне. Това означаваше, че сблъсъкът между Дрейк и Уолдо ще бъде неизбежен.
След като се бяха любили предишната нощ, Дрейк й бе казал, че днес ще ходи заедно с другарите си на лов. Запасите от месо бяха на привършване и той се надяваше да се върне с хубав елен или глиган. Дивечът, който нямаше да бъде изяден веднага, щеше да бъде осолен и оставен за приближаващата зима. Дрейк нямаше да си бъде у дома през по-голямата част от деня и Рейвън реши да се възползва от неговото отсъствие. Нямаше да има по-подходящ момент да замине. Тя се дръпна лекичко от мъжа и се измъкна от леглото.
Той се събуди и посегна към нея.
— Тази сутрин нямаш търпение да напуснеш леглото ни, скъпа. Да не би да си планирала нещо специално?
Рейвън побледня. Дали знае?
— Не. Мислех днес да правя свещи. Това е дълга и скучна работа, исках да започна по-отрано.
— А аз трябва да ставам и да тръгвам с ловците — каза Дрейк. — Бих предпочел да остана в леглото и да се любя с тебе, но дългът ме зове. Сър Ричард остава тук. Ако имаш нужда от нещо, търси него — продължи Дрейк и стана гол от леглото, за да запали свещника. — Стражите, които са на пост на стената, имат заповед да си държат очите отворени за посетители. Имам чувството, че Уолдо скоро ще пристигне, но този път замъкът е добре подготвен за обсада.