Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Дрейк слезе от седлото и свали Рейвън от шарената й кобила. Рицари и войници, които бяха разбра ли, че Дрейк е пристигнал, побързаха да ги поздравят. Болдър сигурно беше дочул врявата, защото изтича от кулата, видя Дрейк и се спусна бързо по стълбите с широка усмивка на лицето.
— Милорд, милейди, добре дошли у дома. Повиках слугите да дойдат пак, когато сър Ричард се прибра. Всичко е готово за вас. Сега ще ви поднесат топло ядене.
Дрейк беше трогнат от посрещането, което му устроиха неговите хора, и сърцето му се изпълни с гордост. Такава лоялност беше рядко явление и той не знаеше дали я заслужава. Обгръщайки покровителствено раменете на Рейвън, той я отведе на сухо, далеч от струите на плющящия дъжд, и я поведе нагоре по стълбата към кулата.
В залата беше топло и приветливо, из въздуха се носеха апетитни миризми. В огнището гореше огън, пръскайки топлина из цялата зала. Дрейк отведе Рейвън до една пейка и я настани пред огъня. Някой му подаде чаша бира и той я пъхна в ръката на младата жена.
— Пийни — каза той. — Това ще те стопли.
Бойците и рицарите ги последваха вътре и си взеха по чаша бира от масите. После се скупчиха около Дрейк в очакване да им разкаже за приключенията си.
— Сър Джон не е ли с вас? — запита сър Ричард. — Той остана близо до Чърк, за да разбере какво се е случило с вас. Възнамеряваше да лагерува в гората със Зевс, докато вие се покажете или … — Той преглътна останалите думи. Прокашля се, за да си прочисти гърлото. — Виждам, че сте намерили Зевс, но какво става със сър Джон?
— Не се безпокой. Рейвън и аз се натъкнахме на лагера на сър Джон малко след като избягахме от Чърк. Пратих го да изпълни едно поръчение.
— Разкажете ни как избягахте от замъка — помоли един рицар. — Не ни спестявайте подробностите, милорд — добави той.
Очевидно всички рицари искаха да разберат как и къде техният господар е намерил милейди Рейвън.
— Уморен съм — възрази Дрейк. — Ще ви разкажа всичко с подробности, след като милейди и аз се навечеряме. Знам, че всички чакате с нетърпение да чуете какво стана, след като брат ми ме завлече в Чърк.
— Приключението несъмнено ще добави още блясък към името на Черния рицар — изтъкна сър Ричард. — Скоро всеки певец в кралството ще възпява новите му подвизи.
Дрейк въздъхна тежко. Надяваше се историята да не стигне до ушите на краля, защото знаеше как ще реагира Едуард, когато научи, че неговият рицар е взел жената на друг рицар за своя любовница. Той отпъди тези мисли, щеше да се безпокои за краля, ако станеше нужда. Подаде ръка на Рейвън.
— Трябва да си починеш. Яздих бързо и се налагаше да не изоставаш.
Той погледна лицето й и изведнъж осъзна колко бледа е тя и какви тъмни сенки са легнали върху нежната кожа под очите й.
Рейвън положи ръка в неговата и го последва по витата стълба към всекидневната. Той я въведе вътре и затвори вратата зад себе си.
— Настоявам, Рейвън — каза той сериозно. — Имаш огромна нужда от почивка. Ще кажа да донесат вана, за да можеш да се изкъпеш. Почини си добре. Поспи, ако можеш. Може би ще искаш да ти донесат храната тук?
— Да, това ще е чудесно. Струва ми се, че мога да спя цяла седмица непрекъснато.
Той я прегърна и се вгледа напрегнато в лицето й, това, което видя, не му хареса.
— Да не си болна? Трябваше да бъда по-внимателен с тебе. Свикнал съм да яздя бързо, но трябваше да се съобразя, че жените са по-крехки. Прости ми.
— Няма какво да ти прощавам. Ако не беше ти, сега щях да принадлежа на Уолдо… във всякакъв смисъл — прибави тя многозначително.
Той направи гримаса и бързо я целуна. После я пусна и стъкна огън в камината.
— Ще се върна, след като се изкъпя, вечерям и разкажа преживелиците си на моите хора. — Целуна я отново и излезе от стаята.
Рейвън наистина се чувстваше изтощена. Бързото пътуване към Уиндхърст си казваше думата. Беше си наложила да се пребори с неизбежното сутрешно гадене, така че Дрейк да не разпознае признаците. Колкото и силно да й се искаше да му каже за бебето, досега си бе мълчала. Ако кажеше на Дрейк, от това нямаше да има никаква полза, а положението само щеше да се влоши и нещата щяха да станат още по-трудни.
Рейвън вече беше решила, че ще напусне Уиндхърст, преди Уолдо да дойде тук. Дрейк достатъчно беше страдал заради нея. Ако я нямаше, когато дойде Уолдо, а той щеше да дойде, нямаше да се стигне до въоръжен сблъсък.
Рейвън дълго бе мислила върху всичко това и реши да избяга при леля си, която, както знаеше, щеше да я вземе под своя закрила. Единбург беше твърде далече, за да пътува сама, но нямаше друг избор. Щеше да живее уединена в дома на леля си и да отгледа детето си. Дрейк никога нямаше да узнае, че е станал баща, защото по всяка вероятност тя нямаше никога повече да го види.