Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Когато той се поколеба, тя добави:
— Обещавам, че няма да те заболи.
— Сега не усещам точно болка — каза Дрейк с глас, натежал от желание. Той хвана ръката й и я притисна към слабините си. — Искам те, Рейвън. Толкова чаках. Трябва да бъда в тебе, да почувствам как топлината ти ме обгръща.
Ръката й го обхвана. Беше твърд като камък, ерекцията му се изправяше гордо от черните косми между краката му. Тя потръпна, но не от студ. Искаше отново да почувства екстаза от неговата любов, преди да й го отнемат.
— И аз те искам — каза Рейвън. — Но първо ще те изкъпя. — Тя прокара сапуна по гърдите му и тръгна надолу към слабините, когато той я хвана за ръката.
— Не. Аз сам ще го направя. Студено е. Изсуши се на слънце. Ще дойда при тебе, когато свърша.
Рейвън колебливо му остави сапуна и излезе на брега. Намери одеялата, които Дрейк беше донесъл, и се изсуши с едното. После седна на слънце и зачака Дрейк да се изкъпе. Жадният й поглед поглъщаше тялото му и тя си помисли, че е отслабнал. Тялото му беше като изпъната струна, мускулите и сухожилията си личаха по-ясно под плътта. Тя примря при вида на белезите и резките и благодари на Бога, че Дрейк е силен мъж с тренирано тяло на боец.
Дрейк се изкъпа и излезе при Рейвън.
— Ще стъкна огън, за да седнеш до него и да си изсушиш косата.
— Не ти ли е студено? — запита Рейвън, докато той намяташе одеялото на раменете си.
— Не, свикнал съм на студа.
Дрейк бързо събра сухи дърва за огъня и скоро над огнището се издигна весел пламък. Рейвън извади гребена и четката от джоба на изцапаната си туника и седна по-близо до огъня. Разпусна косата си и започна бавно да реши дългите си кестеняви къдрици.
Дрейк седна зад нея и я придърпа в скута си. После взе четката от ръката й и бавно я прокара през косата й.
— Имаш красива коса — прошепна той на ухото й. — Като нежна коприна.
— Много си добър в комплиментите — забеляза Рейвън.
— Добър съм не само в това.
Гласът му беше натежал от чувственост, малко грапав и страшно възбуждащ. Той отметна косата й на една страна и целуна тила й. Рейвън потрепна в предчувствие. Той нетърпеливо смъкна одеялото от нея и започна да запечатва горещи целувки по гърба й, чак до ямката, разделяща двете полукълба на седалището й. Леко я захапа там и се върна нагоре по гръбнака с недоловими облизвания.
— Кожата ти е гладка като сметана и има невероятен вкус. — Той я обгърна и я притисна до себе си. Докосна заоблените й гърди и потърка с пръсти зърната, докато те щръкнаха. Ръката му се спусна по-ниско по гръдния кош, още по-ниско и се притисна до пулсиращата й женственост.
Тя почувства неговия нарастващ възбуден член, който се притискаше към седалището й, и се опита да се обърне към него. Но Дрейк не я пусна, задържа я на място и разтвори краката й. Когато изкусните му пръсти се вмъкнаха в гънките на нейния пол, Рейвън се навлажни.
— Обичам да те усещам как се навлажняваш за мене — прошепна Дрейк в косата й. — Искам да ти доставя удоволствие най-напред с ръце, после с уста. Когато извикаш на висок глас насладата си, ще вляза в тебе и ще отведа и двама ни в рая.
Думите му я накараха да се облее отвътре с гореща течност, която намокри пръстите му. Те проникнаха в нея и тя изстена. Докато я измъчваше от наслада с едната ръка долу, с другата той дразнеше зърната й. Сърцето й заби ускорено, кръвта застина във вените й. Движенията на умелите му пръсти, толкова възбуждащи, накараха възбудата й да прелее. Тя изкрещя името му и се строполи върху него.
Дрейк я остави да си почине няколко минути, после я положи на одеялата. Рейвън се вгледа в него, а зелените й очи горяха от страст. Нямаше представа какво ще направи сега Дрейк, но не искаше да го спира. Той като че ли не бързаше, изтегна се до нея и посвети няколко дълги минути на устата И, целувайки, облизвайки и изследвайки я с езика си.
— Мечтаех за такава любов, докато лежах в тъмницата — прошепна Дрейк срещу устните й. — Страхувах се, че никога вече няма да те прегърна, че тъмницата ще стане моят гроб.
— Знаех, че няма да умреш — отвърна Рейвън. — Не ти е присъщо да се предаваш. Молех се за живота ти и Бог отговори на молитвата ми.
Дрейк се замисли дълго, после каза:
— Нямам право да те искам, скъпа. Но ако можех…
Той прекъсна внезапно изречението си, но смисълът му остана да витае помежду им.
Рейвън сложи пръст на устните му.
— Моля те, не казвай нищо. Не бива. Достатъчно е, че сега сме заедно. Съдбата ни е в ръцете на Бога.
Макар че Рейвън не знаеше как Бог ще я накаже, тя знаеше, че нито Бог, нито църквата приемат изневярата.
— Да — съгласи се Дрейк. — Сега сме заедно.
Тъжният му отговор не донесе успокоение на Рейвън. Той явно знаеше, че един ден ще трябва да се разделят.