Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Кралят! — възкликна Рейвън. — Какво може да иска?
— Скоро ще разберем — каза мрачно Дрейк. — Може би Уолдо е поискал от него да се намеси и Едуард има намерение да ме накаже.
— Света Дево! — въздъхна Рейвън.
Ако не се беше обърнала към Дрейк тогава в Чърк, нищо нямаше да се случи. Кралят сигурно нямаше да накаже Черния рицар, нали? Заслугата за това, че тя беше избягала от сватбената си нощ, беше точно толкова нейна, колкото и на Дрейк.
Дрейк погледна изцапаната си с кръв туника и направи гримаса.
— Не мога да посрещна краля в такъв вид, цял оплескан с кръв от лова. Имам много малко време. Болдър чака в залата да получи нареждания.
— Аз ще говоря с Болдър — каза Рейвън.
— Кажи му, че трябва да приготви стаи за гостите и за довечера да има ядене, достойно за крал. Не знам колко души пътуват заедно с Едуард, но сигурно ще са много.
— Аз лично ще говоря с готвачката — каза Рейвън. — Не се тревожи, всичко ще бъде наред.
Тя се приготви да излезе.
— Рейвън, почакай — каза Дрейк и я хвана за ръката. — Не се застоявай долу. Не знам какво иска кралят. Най-добре е да не те вижда, когато дойде. Аз ще поговоря лично с него, преди да те представя.
Рейвън кимна в знак на съгласие. Най-добре беше Дрейк да разбере какво иска кралят, преди да му съобщи, че тя е тук.
— Няма да се бавя — подхвърли тя през рамо, докато излизаше от стаята.
Дрейк свали туниката си и наля вода от каната в един леген. Беше се съблякъл, когато Евън влезе, без да чука.
— Милейди Рейвън ме изпрати да ви помогна за обличането, милорд — каза оръженосецът. — Кажете какво искате да извадя от сандъка ви?
— Най-хубавия ми черен панталон и кадифения жакет — каза Дрейк без никакво колебание. — И късото черно наметало.
Докато Дрейк се миеше, Евън разстла дрехите му.
— Благодаря, Евън. Сега върви и ми донеси меча от оръжейницата.
Дрейк седна на леглото, за да обуе панталона и ботушите, след като Евън хукна да изпълни поръчката му. Острият му поглед веднага забеляза бележката с неговото име, сложена на възглавницата. Той я погледна с неясно предчувствие, посегна да я вземе, разгърна я и прочете написаното. Когато свърши, го прочете отново, после го смачка в юмрука си.
— Кучка такава — каза през зъби.
Тя искаше да го напусне. Искаше да се върне при Уолдо и му забраняваше да я последва. Откога ли е замислила това предателство? Лъжливите й устни и изкушаващото й тяло го бяха заслепили и той не беше прозрял истинските й чувства. Гняв се надигна и избухна в него. Беше защитавал Рейвън с живота си, беше понесъл невероятни страдания заради нея, а тя нямаше смелостта да му каже в лицето, че иска да си отиде. Вместо това оставяше хладно писмо, което той трябваше да намери. Ако не беше дошъл кралят, Рейвън със сигурност щеше да си иде, преди той да се е върнал с ловците. Сладостта на целувките й и страстта, с която се любеше, са били само една измама.
Дрейк знаеше, че богатството и земите на Уолдо са много повече от неговите. Да не би Рейвън да е решила, че не иска да се откаже от това заради една малка усамотена крепост на един брулен от ветровете бряг?
Дрейк се прокле, задето е бил такъв глупак. Опитът му с Дария трябваше да му подскаже, че не бива да даваш сърцето си на никоя жена от Чърк. Дъхът спря в гърлото му. Беше ли дал сърцето си на Рейвън? Отговорът го замая. Черният рицар наистина беше отдал сърцето си на Рейвън ъф Чърк. Слава на Бога, че не й беше разкрил чувствата си.
Той се изправи изведнъж, стискайки бележката в юмрука си. Отиде до огнището и я хвърли в пламъците. Гледаше безучастно как огънят облизва хартията и я превръща в пепел. Потънал в мрачни и опасни мисли, той надяна жакета и сложи наметалото.
Само след миг Евън се върна с меча, а очите му блестяха от възбуда.
— Кралят приближава стражевата кула, милорд.
Дрейк взе меча от ръцете на младежа и го закрепи на колана си.
— Виждал ли си милейди Рейвън?
Едва се сдържа да произнесе името й, без да изреве.
— Да, преди миг я видях с Болдър в залата.
— Тук съм — каза Рейвън, влизайки забързана в стаята. — Болдър продължава да изпълнява нарежданията ти.
Дрейк само кимна. Не беше способен да произнесе и една дума.
Рейвън го погледна озадачено.
— Станало ли е нещо?
— Облечи се. Ще посрещнем краля заедно.
— Но… не разбирам. Нали каза да остана във всекидневната, докато говориш насаме с Едуард.
— Промених си намерението. Побързай.
Рейвън се спусна към сандъка си и извади оттам нова туника и риза, която сама си беше ушила от коприната, купена наскоро от един амбулантен търговец. Тя ги надяна бързо, препаса туниката с богато бродиран колан, сложи на главата си воал и го затисна със златен обръч.