Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Целуна я по устата, после се плъзна надолу по тялото й до онова място, където бе съсредоточена топлината й. Очите му потъмняха, когато разтвори бедрата й и се вгледа в нея. Рейвън изпусна стресната въздишка, когато той зарови лице в гънката между краката й и я целуна там. С двата палеца раздели гънките на скритите й устни и навлажни мястото с езика си.
Тя изстена, хвана главата му и се разтърси, докато той ту смучеше твърдата изпъкналост на нейната женственост, ту нежно я облизваше. Носейки се върху облаците, Рейвън се запита дали и тя може да даде наслада на Дрейк по такъв начин, както той й я даваше, и дали той ще й позволи. Решавайки, че сега е най-подходящият момент да разбере това, тя го търкулна по гръб и седна върху него. Той изглеждаше учуден, но не протестира.
— Сега е мой ред — каза тя с гърлен шепот.
Отдаде се на изучаването на тялото му, целуваше, захапваше и облизваше всички места, които се надяваше да го подлудят. После тя хвана мъжественост, вгледана в очите му, поднесе я към устните си и отвори уста.
Дрейк нададе гърлен вик, стегна слабините си и отпрати цялата дължина на твърдия си член към дъното на устата й.
Тя не знаеше как стана така, но изведнъж се видя простряна под него и той беше дълбоко в нея. Краката й се обвиха около кръста му, докато той навлизаше на тласъци в нея, отново и отново. Тя се притискаше към него, вече не й беше студено, а ужасно горещо. Тялото й бе прилепнало към неговото, сетивата й плуваха в любовта към Черния рицар. После всичките й мисли се изпариха, когато силен спазъм разтърси тялото й. Тя чу Дрейк да вика името й, докато се възнасяше заедно с нея към онова неповторимо място, което обитават любовниците.
Замъкът Чърк
— Изчезнала е! — изкрещя с пълно гърло Ларк, излизайки от всекидневната, докато се спускаше стремително по стъпалата.
Всички в залата я погледнаха така, сякаш си е загубила ума.
— Кой е изчезнал, жено? — изрева Уолдо, ставайки от пейката, когато Ларк нахлу в залата с обезумели очи. — Човек не може ли да закуси на спокойствие?
— Тя е изчезнала. Не разбирате ли, не разбирате ли, милейди Рейвън.
Уолдо хвана Ларк за раменете и здравата я разтърси.
— Успокой се. Сигурно си се объркала. Няма как Рейвън да избяга от стаята си. Върви горе и провери пак.
— Изчезнала е, казвам ви! — настоя Ларк, усуквайки нервно ръба на туниката си. — Претърсих навсякъде. Стаята е празна.
Уолдо бутна Ларк настрана и заизкачва стъпалата две по две. Стражът стоеше пред покоите, смутен и разтревожен. Уолдо блъсна вратата и нахлу в стаята. На пръв поглед тя изглеждаше празна, но той знаеше, че не може да бъде така. Коленичи и погледна под леглото, нямаше я там. Претърси скрина, опрян до стената, разхвърля дрехите наоколо, без да го е грижа за нежните сатени и коприни. Потърси под завивките и зад завесите на леглото, а гневът му растеше забележимо.
— Рейвън не може да се е изпарила във въздуха — изрева той.
Лицето му потъмня от гняв и Ларк предпазливо отстъпи назад.
— Повикай стражите — нареди Уолдо.
Ларк се обърна и се затича надолу. Стражът, който стоеше пред вратата, влезе разтреперан. Всички се страхуваха от сприхавия нрав на Уолдо и повечето от хората му се стараеха да не го предизвикват.
Уолдо погледна мъжа със сурово и безмилостно изражение на лицето.
— Блейк ъф Йорк, какво знаеш за това?
— Бях на поста си през цялата нощ, милорд — отговори Блейк. — Ако милейди Рейвън не е в покоите си, значи е излязла от някакъв друг изход. Не може да е излязла през тази врата.
— Да, изхвръкнала е през прозореца — излая саркастично Уолдо. — Ти си един от най-доверените ми хора. Как стана това?
— Не съм ви предал — каза Блейк. — Милейди Рейвън не е излязла през тази врата.
Уолдо изрева едно проклятие. Не вярваше на Блейк. Рейвън не можеше да е излязла през прозореца, защото падането щеше да я убие. Зла усмивка изкриви лицето му, когато му хрумна едно правдоподобно обяснение.
— Признай си, Блейк. Развратната ми съпруга те е съблазнила, за да я пуснеш да избяга. Дано си й се насладил, защото ще умреш заради предателството си.
— Милорд! Не е така! Не съм ви предал.
Двама войници нахлуха в стаята с побелели от страх лица. Усмивката на Уолдо стана още по-зла. Той разбра, че няма да хареса новините, които му носеха тези двамата.
— Лорд Уолдо — избъбри единият мъж, — Черният рицар е избягал!
— Не! — изрева Уолдо. — Не може да бъде!
Уолдо изхвърча вън от стаята, спусна се по стълбите, а войниците го следваха по петите. Спря чак пред отворената врата на тъмницата.