Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Не може ли сблъсъкът да се избегне? — запита Рейвън. — Не искам заради мене да се пролива кръв.
— Тази вражда вече не е само заради тебе — обясни Дрейк, докато навличаше дрехите си. — Уолдо иска да ме види мъртъв, независимо дали ще те върне при себе си. Омразата му към мене започна много отдавна и с годините се задълбочи още повече. Не знам какви са подбудите му, но един ден смятам да го разбера. Целуни ме за довиждане, скъпа. Довечера ще празнуваме с прясно еленско.
Той се наведе и я целуна леко по устните, но Рейвън не се задоволи с беглата целувка, защото тя можеше да бъде и последната между нея и Дрейк. Тя обгърна врата му, привлече го към себе си и го зацелува жадно, с цялата страст на стройното си тяло. Когато целувката свърши, той се изправи и я погледна замислено.
— Може би трябва да се върна в леглото и да задоволя глада ти, скъпа.
— Довечера — каза тя и му се усмихна въпреки разяждащата болка, която я късаше отвътре.
Знаеше, че заминаването й ще разгневи Дрейк, но трябваше да постъпи така, за да предотврати кръвопролитието.
— Добре, довечера — съгласи се Дрейк.
Рейвън изчака вратата да се затвори зад него и едва тогава скочи от леглото и се облече в най-топлите си дрехи. Навлече фланелена риза с дълги тесни ръкави, а отгоре сложи вълнена туника. После обу дебели плетени чорапи и взе най-здравите си кожени обувки. Когато се облече, разстла наметалото си и събра в него нещата, които смяташе да вземе със себе си. Сгъна го на малък стегнат вързоп и го сложи под леглото си.
Остана само още едно нещо да свърши и тя се страхуваше най-много именно от него. Мислеше го от много време и накрая реши да напише бележка, която Дрейк да намери. Просто щеше да му каже, че според нея е време да се разделят и да го помоли да не я търси. Щеше да го помоли да каже на Уолдо, че тя вече не е под неговото покровителство. Можеше дори да намекне в бележката, че има намерение да се върне при съпруга си.
Щом се реши, Рейвън потърси Болдър и го помоли за пергамент, перо и мастило, обяснявайки, че й трябват, за да си прави списък с лични неща. Икономът й намери необходимите неща без никакви коментари и Рейвън се върна във всекидневната, за да напише бележката. Това й отне доста време. Когато свърши, я сгъна, написа името на Дрейк отгоре и я остави на възглавницата, където той със сигурност щеше да я намери. След като съчини бележката, Рейвън взе нещата си от всекидневната и ги скри в конюшнята. Ако някой я запиташе, щеше да каже, че носи мръсни дрехи в пералнята. Но никой не й обърна внимание.
Рейвън имаше намерение да избяга, когато всички се съберат в залата за обед. Тази сутрин тя беше наглеждала правенето на свещи, за да не събуди подозрение. После, докато хората ядяха, пиеха и разговаряха, тя слезе тихо по стълбите и излезе през вратата, която слугите използваха, за да носят храна от кухнята в залата. Побърза към конюшнята, надявайки се да оседлае пъстрата си кобила, преди да я види някой.
За нещастие съдбата работеше срещу нея. Точно когато стигна конюшнята, стражът на стената изсвири предупредително с рога си. Рейвън веднага разбра какво означава това. Конници наближаваха крепостта. Хората излязоха от залата, дъвчейки, и изтичаха за оръжията си. Рейвън изстена смутена. Много късно беше. Прекалено много беше отлагала заминаването. Сега Уолдо е тук и обсадата беше неизбежна. Мислите й литнаха към Дрейк, който беше извън стените, и коленете й се подкосиха от страх. Тя се облегна на стената и изчака сърцето й да се поуспокои, после се върна в кулата.
Дворът гъмжеше от хора. Въоръжени мъже сновяха нагоре-надолу по стълбите и ходниците по стените, други се тълпяха около подвижния мост. Рейвън влезе в залата и изтича нагоре по стълбите към всекидневната, откъдето се виждаше отвъд укрепленията. Едва не припадна от облекчение, когато видя Дрейк и хората му да влизат през подвижния мост. Желязната порта се спусна веднага щом конниците влязоха в двора. Дрейк размени няколко думи със сър Ричард и влезе в кулата.
Рейвън искаше да изтича да го посрещне, но той я изненада, нахълтвайки във всекидневната.
— Чу ли? — запита Дрейк.
Изглеждаше разсеян и Рейвън не можеше да го обвинява. Уолдо беше страшен противник.
— Мислиш ли, че е Уолдо?
— Да. Трябва да се въоръжа. Не излизай от всекидневната, докато не разберем какви са намеренията на Уолдо.
Рейвън така и не можа да отговори. Някой почука настоятелно на вратата.
— Милорд! Аз съм, Евън. Различихме кралския флаг. Един вестоносец току-що дойде да каже, че кралят всеки момент ще пристигне. Какво ще заповядате, милорд?
— Чакай ме в залата, Евън. Слизам веднага — извика Дрейк през вратата.