Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Тъмно е. Какво се е случило с факела? — запита Уолдо, взирайки се в празния светилник.
— Нямаше го, когато дойдохме да го бием, както заповядахте — каза стражът. — Той сигурно го е взел със себе си, защото не го намерихме в тъмницата.
— Внимателно ли претърсихте? — запита Уолдо.
— В тъмницата няма къде да се скрие човек, милорд — отговори мъжът.
Неспособен да повярва, че двама души могат да изчезнат едновременно от две отделни заключени помещения, Уолдо хукна надолу по стълбите, за да претърси сам тъмницата.
— Дайте ми факел.
След малко някой сложи факел в свещника на стената и той слезе по стълбите. Яростта го разкъсваше отвътре и той усещаше, че още малко, и ще се пръсне. Разрита гнилата слама, която беше служила като легло на Дрейк, и два пъти огледа всички ъгли на тъмницата.
— Онези, които бяха вчера на стража, да бъдат арестувани в бараките — излая Уолдо. — Ще разнищя аз тая работа.
Той затрополи нагоре по стълбите, нареждайки на целия гарнизон да търси бегълците.
Дъф, който беше излязъл рано тази сутрин на лов, се върна и завари невероятен хаос.
— Какво се е случило? — запита той, когато Уолдо влезе в залата.
— Изчезнали са — изсъска Уолдо. — Не се страхувай, ще ги намеря.
— Кого?
— Оная курва сестра ти и онова копеле брат ми.
Дъф застина на място.
— Много си позволяваш, Уолдо. Рейвън ми е сестра, не го забравяй. Как са избягали?
— Рейвън е изхвръкнала през прозореца, а Дрейк е минал през стената — каза саркастично Уолдо. — Лично аз смятам, че има и по-обикновен отговор. Вчерашните стражи са арестувани в бараките, докато разследвам нещата. Кулата и пристройките се претърсват внимателно. Няма да остане камък непреобърнат.
— Вчера портите бяха затворени и подвижният мост беше вдигнат — каза Дъф. — Не може да са излезли от крепостта. Какво смяташ да правиш, когато ги намериш?
Лицето на Уолдо доби сурово изражение.
— Брат ми ще умре. Това му готвех аз отдавна. Колкото до Рейвън, ще имам наследник от нея. После… — той сви рамене.
— Няма да ти позволя да направиш нещо на Рейвън — предупреди го Дъф. — Може би не съм бил прав да я карам да се омъжи за тебе. Трябваше да послушам молбата й и да й намеря мъж, когото повече да харесва.
— Много е късно — изтъкна Уолдо. — Рейвън ми е жена. Ще я заведа в Еър и ще правя с нея каквото поискам.
— Както направи и с Дария ли? — нападна го Дъф. — Не знам какво е станало с Дария, но ако направиш нещо на Рейвън, заклевам се, че ще поискам от краля да разследва смъртта на другата ми сестра.
— Не ме карай да се смея, Дъф — изсумтя Уолдо. — Ти си един безгръбначен червей, и двамата го знаем. Нареди на твоите хора да търсят във вътрешния и във външния двор.
Дъф изгледа невъзмутимо Уолдо и се отдалечи, мърморейки под нос.
— Може би червеят ще надигне глава, Уолдо ъф Еър.
Уолдо не се успокои, докато не претърсиха и последния сантиметър от пристройките, както и вътрешния, и външния двор. След три дни Уолдо нареди на хората си да търсят в гората, в селото и в близките градове. Бягството на неговите затворници беше почти чудодейно, но Уолдо не вярваше в чудеса. Някой им беше помогнал, но дори мъченията не развързаха езика на стражите. Мъжете, които онази нощ бяха стояли на пост, се кълняха, че са невинни.
Уолдо ходеше побелял от гняв. Разпитите на слугите и селяните не даваха никакъв друг резултат освен неразбиращи погледи. Трябваше да знае, че тук ще удари на камък. Рейвън твърде дълго беше живяла тук като господарка на замъка, за да я предадат.
15
В деня, когато Дрейк и Рейвън стигнаха Уиндхърст, небето беше сиво, натежало от облаци. Океанът, който се разбиваше долу над брега, изглеждаше черен и застрашителен. Вятърът фучеше, шибайки ги безпощадно, докато наближаваха стражевата кула. Сърцето на Дрейк се изпълни с гордост, когато видя, че външните стени са напълно възстановени по време на отсъствието му, те щяха да бъдат солидна преграда срещу неприятелски нападения. Един страж слезе от кулата, сякаш за да се изпречи предизвикателно срещу пришълците. Когато позна Дрейк, той нададе приветствен вик.
Дрейк влезе през портата във външния двор. Няколко мъже се боричкаха на шега на арената за упражнения и не ги видяха, когато те минаха покрай тях.
— Не мога да повярвам, че твоите работници така бързо са възстановили стените — отбеляза Рейвън, когато видя поправената отбранителна стена.
Те стигнаха до подвижния мост и дръпнаха юздите. Евън се втурна да ги посрещне.
— Лорд Дрейк! Милейди Рейвън! Слава на Бога, че сте живи и здрави. Ако не бяхме получили скоро новини за вас, сър Ричард щеше да поведе войската ви към Чърк и да поиска да ви освободят.