Вълчето братство

Мислеше само за конюшните, мъчеше се да прецени кой ще е най-бързият път до конюшните и коня й. Щеше да напусне замъка без нищо — и изведнъж се закова на място.

Бинесман беше казал, че Сияйният на мрака няма да се появи преди да е мръкнало. Което означаваше, че разполага с цял ден, за да се подготви добре за бягството.

Но Земния крал я беше предупредил със силата си, беше предупредил всички в града да бягат. Не, не да бягат, да се „подготвят“ за бягство.

Докато премисляше, си даде сметка какво усилие ще струва това. Трябваше да се свалят шатри, да се впрягат животни, багаж и хранителни запаси да се натоварят по фургоните. По-лошото беше, че много хора бяха пътували до замък Силвареста от целия Хиърдън и области извън него. Никога досега градът не беше приютявал повече от сто хиляди души, а сега полята около него бяха насъбрали седем пъти повече хора. Ако всички побегнеха наведнъж, всички пътища щяха да се задръстят.

Габорн беше решил да ги предупреди сега, за да им даде време да започнат. Вместо веднага да побегне към гората, както я тласкаше инстинктът, Йоме спря и погали всяко от палетата. Чу как хората в крепостта завикаха отчаяно, а шумът на лагеруващите извън замъка се надигна като тътен. Габорн ги беше предупредил само да се приготвят, но звучеше сякаш тълпата бе изпаднала в паника. Йоме затвори палетата в стаята си и затича към върха на кралската цитадела.

Завари Габорн загледан към града и околностите. Суматохата беше пълна.

Хиляди хора тичаха към Дънуд, пищяха и плачеха, мнозина без да са взели нищо освен дрехите на гърба си. Други късаха и смъкваха шатрите си колкото може по-бързо. Коне цвилеха изплашени и побягваха от отчаяните си стопани. Но не всички вършеха това, което бе заповядал Габорн. Много от хората в лагера все още не бяха Избрани и поради това не бяха чули заповедта му. Хиляди от тях тичаха към замъка, сякаш искаха да получат гласни заповеди или ако се наложи — да останат да бранят крепостта. Други бяха решили, че ще е по-разумно да побегнат на север, надалече от Дънуд. Стичаха се слепешком към градчето Ийлс, на две и половина мили северно от Силвареста.

В далечния край на лагера крал Оруин бе вдигнал петстотин конни рицари. Още хиляда лордове на Хиърдън стояха с него, готови да потеглят на юг. Включваха всеки лорд и рицар от обкръжението на Габорн, който можеше да поведе конна сила.

Като за срещу Радж Атън, войската не беше многобройна, но беше силна, съставена само от онези подсилени коне, които можеха да изминават по двеста мили на ден. Воините, очакващи Габорн, изглеждаха нетърпеливи да поемат в поход. Много от тях се озъртаха към биваците.

Но Земния крал стоеше на кулата си, стъписан и изумен от безумието, което бе предизвикал, внушавайки предупреждението с помощта на земните си сили. Беше с обикновена ризница под пелерината и ботуши. Но все още не беше надянал шлема си и тъмната му коса се вееше на раменете.