Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
— Е, доволен ли си?
— Един пратеник няма нужда от дарове — каза Непобедимият. — Свали си ризата да видим чии сили носиш.
Боренсон вдигна ризата си и показа нащърбените белези, където силарите го бяха целунали трийсет и два пъти. Жизненост, мускул, гъвкавост, метаболизъм, ум. Всичко се виждаше.
Непобедимият изпръхтя.
— Казваш, че си пратеник на крал, а щитът ти е без знак, като на свободен рицар. Те често идват да избиват Посветителите на господаря ми. Но съм длъжен да се запитам, кой свободен рицар ще е толкова глупав, че да тръгне толкова открито? А пък сега трябва да се запитам, кой свободен рицар има толкова дарове?
— Името ми е Боренсон и доскоро бях телохранител на Земния крал. Сега щитът ми е чист, свободен съм да правя каквото поискам, и точно сега искам да отнеса послание на Земния крал и да подиря мир. — Беше изправил гръб на седлото и гледаше предизвикателно. Без оръжието и бронята си не можеше да се противопостави дори само на Непобедимия, да не говорим за останалите. Беше се оставил на милостта им.
„Убиец“, замърмориха войниците и го загледаха мрачно. Един извика:
— Я да го отведем до пропастта… да го научим да лети!
Но кайфба измърмори:
— Интересна история ни разправяш. Трудна за вярване, трудна и за отричане. Знаеш за двореца на конкубинките, след като никой човек в твоята страна не е чувал за него. А и аз не съм чувал за тази Сафира, макар да знам, че емирът има много дъщери. — Изглеждаше убеден, че след като е важна личност, би трябвало да й знае името.
— Забранен плод е да се изрича името й в твоята страна — каза Боренсон. — Аз го научих от един, който някога служеше като съветник на Великата светлина… Джюрийм. Сега той седи до дясното коляно на Земния крал и го съветва. — Един кайфба със сигурност щеше да познава Джюрийм, доскорошния висш съветник на Радж Атън.
— Какво ти е посланието? — запита кайфба. — Кажи ми го на мен, може да й го предам.
В Деяз едно послание можеше да се предаде от втора ръка, без това да оскърби нито пращащия го, нито получателя. Но Боренсон знаеше, че даровете трябваше да се предадат лично.
— Нося дар, благодеяние за Сафира — каза той, — заедно с посланието.
— Покажи ми дара — каза кайфба. Сред знатното съсловие тук един дар в злато или парфюм можеше да изглежда съвсем приемлив, преди да помолиш за услуга. Боренсон се зачуди дали подобни дарове нямаше да изкусят войниците. Мъжете помръднаха неспокойно на конете си.
Той бръкна в дисагите и извади колкото силари можеше да вземе с една ръка. Бяха някъде около седемдесет.
— Дарът е красота. Седемстотин силара за обаяние. Триста за глас.
Войниците заговориха възбудено. Силарите струваха по-скъпо от злато.
— Тишина! — строго извика Непобедимият на хората си. После се извърна с убийствен поглед към Боренсон. — Кажи ми посланието си.
— Трябва да й кажа: „Макар да мразя братовчед си, врагът на моя братовчед е мой враг.“ И след това трябва да я помоля да предаде това послание на Радж Атън от името на Земния крал.
— Убий го — изсъска кайфба. Неколцина от войниците повториха подканата му. Конете им пристъпваха неспокойно, усетили напрежението.
Боренсон се вкочани да посрещне смъртоносния удар. Не се съмняваше, че щом кайфба заповядва смъртта му, другите ще я изпълнят без колебание.
Но капитанът килна глава замислено, без да обръща внимание на заповедта, както можеше да направи само един военен.
След дълга пауза той промълви:
— А смяташ ли, че Великата светлина на Индопал ще се вслуша?
— Това е само надежда — отвърна Боренсон. — Земния крал е вече братовчед на Радж Атън по брачна линия. А наскоро научихме, че хали връхлитат Картиш и южните граници на Мистария. Земният крал се надява да отложи конфликта, след като срещу нас са изправени по-опасни врагове.
Непобедимият кимна.
— Съвсем уместни думи за един Земен крал. Той търси мир. Дядо ми все разправяше, че ако някой ден се появи Земен крал, той ще е велик в бран, но още по-велик в мир.
Погледна към кайфба. Старецът го гледаше свирепо, ядосан, че капитанът не е изпълнил тутакси заповедта му.
— Ще си предадеш посланието — каза Непобедимия на Боренсон. — Но само ако се съгласиш да носиш белезници, докато си в страната ни. Трябва да се закълнеш, че няма да нарушиш законите ни. Не можеш да влизаш в двореца и не можеш да гледаш конкубинка. Освен това аз ще яздя до теб през цялото време. Съгласен ли си?
Боренсон кимна.
След малко един войник донесе белезниците — от тежко желязо, направени специално за оковаване на хора с дарове на мускул — и ги заключи на китките му. После ги прикова към верига на гърба му, за да не може да си вдига ръцете.