Вълчето братство

През нощта бе преминал планините, като се натъкна на удивително малко пречки. Често срещаше малки кервани на търговци, тръгнали на север. Но сезонът беше твърде късен, за да са тръгнали по търговия. Можеше да му хрумне само едно обяснение: че са индопалски бежанци, тръгнали на дългия път да видят Земния крал.

Веднъж заобиколи по-голяма войска, вдигнала бивака си в един планински проход. Макар да беше запалил факел на пръта на знамето си, за да видят цветовете на мира, го бяха подгонили трима убийци.

Но Боренсон яздеше кралски кон, на който тази седмица бяха дали още два дара на метаболизъм и два на зрение, така че можеше да тича бързо и с ясен взор дори на звездна светлина. Беше надбягал преследвачите си и се отърва само с една стрела, която отскочи от ризницата му, за да го подсети, че е в беда.

Но дори Боренсон не можеше да надбяга съмненията, които го глождеха.

Безпокоеше се, че се сбогува много грубо с Мирима. Тя може би беше права, като му каза, че наказва за своите убийства и себе си, и нея.

Пътят към Инкара и задачата му в Оубран също бяха повод за безпокойство.

Тревожеше се преди всичко за Габорн. Момчето беше наивно като мислеше, че би могъл да сключи мир с Радж Атън или да го подкупи. Крал Оруин беше прав. Габорн можеше да си използва времето по-добре, като включи в работа силарите, за да се подготви за война.

Боренсон винаги си беше представял, че когато се появи Земен крал, той ще е с могъща осанка, а на челото му ще е изписана вековната мъдрост. Щеше да е силен като хълмовете, с яки като корените на дърветата мускули. Щеше да се радва на почитта на всички и щеше да е неумолим.

Земният крал, който винаги си беше представял, с нищо не приличаше на Габорн.

Габорн нямаше опит в битки, не разполагаше с огромни запаси от мъдрост. Беше просто един неопитен момък, който обичаше хората си.

Но имаше едно качество, за което Боренсон никога не беше се замислял. Той си спомни думите на бащата на Габорн, когато веднъж обсъждаха дали да влезе в битка с някой си херцог в Белдинук, който му създаваше ядове. Кралят беше казал:

— С херцог Тревърсуърти мога да се оправя. Плашат ме жена му и онзи проклет сержант Арънтс.

Боренсон се беше засмял на идеята един крал да се плаши от някаква си жена и прост сержант, но кралят го беше срязал.

— Жена му е гениален тактик, а сержант Арънтс е най-добрият, когото съм виждал. Може да ти направи катапулт от масларска бъркалка, който ще събори стена на замък или ще те халоса с желязна топка между очите от четиристотин разкрача.

И бе предал на Боренсон следния урок:

— Запомни, един владетел никога не е един-единствен човек. Той е сумата от дарбите на всички хора в обкръжението му. Когато воюваш с един владетел, трябва да прецениш силите на всички, които командва, за да си наясно с мощта му.