Вълчето братство

— Те ни видяха да се целуваме на сватбата — каза Габорн. — И доколкото помня, тогава ни поздравиха. — Притегли я и я целуна отново. — Е, до следобед, нали?

— Благодаря ти — отвърна тя.

Габорн прехапа устна, усмихна се с тревога и каза:

— Никога недей да благодариш на човек, че те е взел на война, преди войната да е свършила.

После се обърна и се спусна надолу по стълбището. След малко тя го видя да излиза от кулата и да тръгва по настланите с камък улици към кралската порта, след което се изгуби някъде по Пазарната улица, където преди седмица беше убил огнетъкачката. Зидарите бяха положили къртовски труд да възстановят разрушените сгради, но почистването и оправянето на каменните фасади щеше да отнеме месеци, дори години, и местните хора вече наричаха мястото „Черния ъгъл“. Йоме си представи как след триста-четиристотин години чужденци ще питат за посоката и ще ги упътват: „Да, дюкяна на ювелира е ей там, на Черния ъгъл, откъм портикула“, и те ще се чудят какво значи това име.

„Стига да имаме късмет градът да оцелее“ — каза си тя.

А после се залови за работа. Прибра личните си вещи, след което накара няколко от слугите и новия телохранител — як младеж, сър Донър от замък Дониейс — да отидат с нея в кралската съкровищница и да се погрижат за златото, скъпите подправки и силарите.

Габорн беше взел двайсет хиляди силара на юг, за да ги върне на Радж Атън с надеждата, че Вълчия господар ще приеме условията му за примирие. Но все още държеше десет хиляди в съкровищницата заедно с други дарове, поднесени му наскоро от владетелите на Хиърдън. Даровете включваха и брони за Габорн и за коня му, подарени от херцог Мардън на сватбата им, но Габорн не пожела да ги вземе за битка поради тежестта им. Освен това имаше и много злато и скъпоценни подправки, връчени като данък, тъй като жътвеният данък обикновено се плащаше в седмицата на Хостенфест. Съкровището бе огромно и тя нареди на слугите да го отнесат в гробниците, където го заключи в сводовете между костите на предците си.

Само тази работа й отне два часа, а когато приключи, изведнъж се сети, че трябва да потърси Бинесман, защото все още не го беше виждала, а се безпокоеше, че може да му потрябват слуги преди всички да напуснат града.

Не го завари в мазето на цитаделата, въпреки че в старото огнище гореше огън, а въздухът тежко миришеше на къкреща над огъня върбинка — билка с подобен на лимон аромат, използвана за парфюми. Всъщност свежият аромат изпълваше цялото мазе — мирис като на ведра слънчева светлина. В склада намери дъщерята на канцлера Родерман, осемгодишно момиче с остър поглед, което беше останало в цитаделата, докато баща й се погрижи всички да напуснат в ред. Каза й, че Бинесман излязъл още призори. Щял да потърси в градините из града златист лавър, цикория и равнец.

Йоме изостави за момента тази своя грижа и отиде до цитаделата на Посветителите, за да се увери, че хората са изведени.