Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Джюрийм изнемогваше. Макар да беше добър слуга — може би най-добрият, когото бе виждала — и той не можеше да направи невъзможното.
А положението явно беше невъзможно. Цели пет хиляди дребни лордове и рицари, и дори селяни, само с по един лък в ръцете, бяха обсадили портите на замъка и настояваха да влязат. Градската стража — около четиридесет души — преграждаше пътя им.
— Какво става тук? — запита Йоме.
— Ваше величество — обясни Джюрийм, — тези хора са решили да пазят градските стени.
— Но… — Отначало не молжа да измисли какво да отвърне. — Но Габорн каза всички да бягат.
— Знам! — каза Джюрийм. — Но те не искат да слушат.
Това, че един васал не желае да се подчини на заповедта на владетеля си, я слиса. Тя погледна сър Донър, сякаш очакваше отговор от него. Но русокосият момък само гледаше ядосано непослушната тълпа.
— Вярно ли е това? — извика тя. — Никой от вас ли не е Избран? Заповедите не чухте ли?
При тези думи стотици мъже засрамено извърнаха погледи. Пред Джюрийм, обикновения слуга, можеха да настояват, но не и пред Йоме.
Стъписана, тя продължи:
— Вие знаете ли поне какво е един Сияен на мрака? Можете ли да си представите каква сила има?
Един от мъжете — сър Бароуз — пристъпи крачка напред.
— Чували сме ние и за Сияйни, и за Ярки: всички сме слушали за тях. И ако старите приказки са верни, и те могат да загиват в битка, също като човек. Та затуй помислихме, че можем да застанем здраво по бойниците с машините — балистите и катапултите — и да го убием още преди да е кацнал.
— Вие с ума си ли сте? — извика Йоме, смаяна от думите му. — Знам, че сте храбреци, но капка ум нямате ли? Чухте ли заповедта на своя владетел? Той ви заповяда да бягате!
— Чухме я, ваше величество, дума да няма — отвърна сър Бароуз, — но тая заповед явно се отнасяше главно за жените и децата. Всички тука сме здрави мъже!
При тези думи всички разтърсиха копия и брадви, надигнаха щитове и ревът им отекна по хълмовете.
Йоме ги зяпна съвсем слисана. Бяха чули думата на Земния крал, но бяха предпочели да правят каквото решат сами. Тя се обърна към командира на градската стража и заповяда:
— Поставете двеста стрелци на стената. Да стрелят по всеки, който се приближи на един изстрел разстояние до замъка.
— Милейди! — смутено възкликна Бароуз.
— Не съм ви милейди — извика му гневно Йоме. — След като няма да изпълнявате думата на своя крал, значи не сте негов слуга и сте обречен да загинете като всички тук! Възхищава ме храбростта ви, но глупостта ви ще прокълна и ще я накажа, ако трябва!
— Ваше величество! — Сър Бароуз падна на колене в очакване на заповедите й. След миг всички последваха примера му, макар че някои се позабавиха с колениченето.
Тя се обърна към Джюрийм.
— Защо хората се трупат по пътищата? Не могат ли да се отдалечат от града?
— Пречат им по-бавните — обясни Джюрийм. — Много от колите са тежко натоварени, чупят се оси или колела, така че всички трябва да ги заобикалят.
Йоме се обърна към бойците, коленичили пред градските порти.
— Сър Бароуз, пратете по хиляда души на всеки път и да разчистят счупените коли. Да оправят осите и колелата. А за онези, които са предпочели да останат на полето, идете и разберете имат ли сериозна причина да останат. Искам да знам. Ако нямат сериозна причина да останат, кажете им, че имате заповед да убиете всеки, намерен на пет мили около замъка до един час.
— Ваше величество! — извика слисан сър Бароуз. — Ама вие наистина ли искате да ги убием?
Йоме се смая на глупостта му. Но си спомни думите на Габорн преди няколко дни, че е грешно да ругаеш човек за това, че е глупав, защото глупците не могат да се оправят сами и цял живот зависят от милостта на умните.
— Няма да ви се наложи да ги убивате — предупреди тя. — Сияйният на мрака ще го свърши вместо вас.
Сър Бароуз зяпна, най-после разбрал.
— Слушам, ваше величество. — Обърна се и почна да раздава заповеди.
Джюрийм преви в поклон тлъстото си тяло и краищата на златистия му копринен халат заметоха прахта.
— Благодаря ви, ваше величество. Не можах да ги вразумя, а не посмях да ви безпокоя.
— Следващия път не се колебайте.