Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
— Чуйте, чуйте! Негова светлост протевонът на Дирахион кир Йоан Хрисилий желае да говори със светлия велик войвода на България Самуил Мокри. Чувате ли? Дайте знак, че ни чувате…
Чуха се ясно и надалеко тия думи на ромейския глашатай. Войниците не ги разбираха на чуждия език, но които ги разбираха, затичаха се да ги предадат дори направо на Самуила, който и сам ги чу; не беше той далеко от тая порта на обсадения град, още от тъмно бе излязъл от шатъра си, за да води пристъпа с най-близките си помощници. На ромейските тръби отвърнаха български тръби също за отбой и това беше знак, че българите бяха чули ромейския глашатай. Отново се чу неговият силен глас и наоколо стана още по-тихо.
— Ако светлият велик войвода на България — викаше глашатаят — желае да изслуша негова светлост протевона на Дирахион, който е и негов тъст, нека излезе светлият велик войвода срещу тая порта с людете, които му са нужни, а всички други да се отстранят на необходимото разстояние. Негова светлост протевонът е готов да излезе и другаде, ако така пожелае светлият велик войвода на България.
Самуил Мокри чу и тия думи на ромейския глашатай. Не след много време отстранени бяха от портата всички българи на такова разстояние, от което не би могла да стигне нито стрела, нито пък копие. На празното пространство се показа Самуил, следван от Ивац и Кракра, от знаменосеца си, също и от четирима телопазители, всички на коне. Великият войвода спря коня си точно срещу затворената крепостна порта, на стотина разтега от нея. Подредиха се зад него войводите, знаменосецът, четиримата телопазители. Заклатиха се и двете крила на портата и бавно се разтвориха. Показа се оттам висок и мършав, попрегърбен стар човек в тъмно ромейско патрицианско облекло, с ниска кръгла шапка и като излезе от сянката на високата стена, заблестяха по него на утринното слънце много златни украси и знаци. Това беше протевонът на Драч Иван Хрисилий. Той беше без оръжие и се запъти към Самуил с бавни, отмерени стъпки, подхванал с едната ръка леката си патрицианска наметка, а другата си ръка размахваше свободно при всяка стъпка. Крепостната порта остана отворена, ала не излезе никой друг след протевона.
Като видя Самуил Мокри, че драчкият протевон и негов тъст се приближаваше сам, обърна се и каза на двамата войводи:
— Чакайте ме тук. Той иде сам.
Той скочи от коня и също се отправи пеш и сам срещу протевона. Но не отиде да срещне чуждия патриций, а се спря и почака да дойде ромеецът при него. Боеше се Самуил също да не би Хрисилий да се приближи като роднина и когато ромеецът беше вече на десетина стъпки пред него, великият войвода каза със строго лице и равен, твърд глас:
— Готов съм да те изслушам, твоя светлост протевоне на Драч.
Той заговори на ромейски, щом трябваше да говори с един ромеец, който не знаеше български.
Иван Хрисилий направи още една стъпка колебливо и спря изненадан от гласа на Самуила, от думите му. Бялата коса на протевона висеше от двете страни на тясното му лице, той имаше големи очи и дебели, все още черни вежди, бяла клинообразна брада се спущаше едва ли не до златната тока на колана му.
— Светли велики войводо на България — рече той с дълбок, гърлен глас, позахрипнал от старост, но и от вълнение, и продължи: — излязох от Дирахион сам и с голи ръце, както виждаш, понеже се срещам с мой зет и син. Идвам тук, при тебе, като протевон на тоя град, но също и като баща на твоята съпруга и дядо на децата ти. Защо дигаш оръжие, сине мой и зетко, срещу тоя град, който винаги те е приемал с радост и с най-добри чувства?
Старият протевон млъкна, за да си поеме дъх, но Самуил Мокри побърза да даде отговора си:
— Да оставим настрана, светли, протевоне на Драч, нашето роднинство. Сега то не е нужно. Аз съм дошъл тук да взема тоя град за моето българско царство. И ще го взема с мир и добро или с оръжие. Това ти ще решиш, светли протевоне, и всички други управници и началници на тоя град. Ще ти кажа още, че аз не ще чакам дълго да решавате и да се колебаете.
Иван Хрисилий помълча доста време след като Самуил изрече последната си дума, помълча той, за да покаже как се води мъдър и важен разговор на него, българина, който го прекъсна грубо и не го дочака да се доизкаже. После протевонът започна:
— Тоя град не е мой и не мога да решавам съдбата му ни аз, ни който и да е от управниците и началниците му. Тоя град е на боговенчания ромейски господар и е част от империята. Аз споменах за роднинството ни, за да ме разбереш по-добре, а не с някаква скрита цел. Това е впрочем, без знанието на василевса аз нищо не мога да решавам за тоя град и те моля да почакаш, докато получа царска заповед. Роднинството ни споменах оше и за да имаш по-голямо доверие в мене. Това е всичко.