Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
Зимата тук, между Бялото и Синьото море, е мека, повече с дъждове и ветрове, а сняг и мраз се задържа само по поднебесните стръмнини на Олимп. Самуиловите войници тук ядоха и пиха много, пооблекоха се и се обуха, стегнаха по-добре и оръжието си. Самуил събра и няколко хиляди войници измежду българските славяни, които населяваха от много време Тесалия и Епир, та войската му не намаля в тоя поход, а се увеличи. По равнините и хълмищата на Тесалия и Епир зреят в голямо изобилие всякакви плодове, хлебородни треви и треви, добри за паша. През последните пет години, откакто бе превзел Самуил Мокри Лариса и бе пренесъл на север много от даровете на Тесалия, житниците и хранилищата тук пак бяха се напълнили, стадата бяха се наплодили отново. Позволи се на войниците, с повеля от великия войвода и според закона за плячката, да взимат всичко, що им беше нужно, и всичко, що можеха да изпратят по своите домове на север — и храни, и кожи, и вълна, и добитък, и облекло, и оръжие. Казано беше от славяните да се взима само което им е в повече или което можеше да се замени или купи с пенези, а на ромеите, на власите и на арбанасите по тия места да се оставя само това, което им е нужно до новата родитба. Разгласена беше също повеля всеки войник и всеки началник да съобщава на войводата си какво е взел, откъде е взел и какво праща у дома си; нарочни люде при всеки войвода отпущаха добитък и коли за превоз на север и записваха кой какво праща натам, за да няма големи грабежи и отвличания. То се знае, началниците и тия, които се разпореждаха, взимаха повече, а войниците — по-малко, но имаше от всичко в изобилие, та и всички бяха доволни. Най-много и от всяко нещо се взимаше и прибираше за хранилищата и стадата на държавата. Самуил Мокри не взе нищо за себе си — нищо не му трябваше за личните негови нужди; което му се падаше като на велик войвода, даваше му го царството през всяко време. Но той сега изпрати в Охрид и Преспа цели кервани, волски коли, натоварени с мрамори и дялани камъни, разни други украси и съдове от печена глина, от камък, от злато, сребро, мед и бронз, които се изработваха тук или бяха останали от стара Елада и се намираха над земята или под земята. Самуил позволи и на сина си Гаврил-Радомир, също и на племенника си Иван-Владислав да изпратят на север единият трийсет, а другият — двайсет коня от чиста кръв; това беше тяхна законна плячка като на воински началници.
Разгласени бяха царски и войводски повели за всичко, що беше право и законна военна плячка, щом като войската бе излязла от пределите на царството и бе прекорила чужди народи и земи от чуждо царство, ала много нещо се заграби и не по закона и по правото на победителя. Проля се и кръв между грабители и такива, които се опитваха да запазят имота си. Отвличани биваха също много жени и скривани по войнишките шатри и станове, а имаше и такива, които изпратиха млади жени по домовете си на север, да ги чакат там, докато се върнат. Голяма алчност показаха както простите войници, така и началниците, които имаха и повече власт да вземат и избират, да товарят и изпращат. Дори и племенникът на великия войвода Иван-Владислав изпрати в Охрид три големи ковчега, пълни догоре със скъпи платове, съдове и украси. Никой не се решаваше да му попречи, а чичо му Самуил Мокри не можеше и да помисли, че невръстният още младеж събираше вече богатство. През тия месеци, докато българската войска стоя в Тесалия и Епир, се завързаха много дружби и, то се знае, най-вече между своите, между еднокръвните славяни, станаха и женитби, сродявания, ала през цялото време не престанаха и стенанията, плачовете, проклятията на ограбваните и насилваните. Стигаха те често и до ушите на Самуила; идваха при него да се оплакват ограбвани и насилвани ромеи, власи и арбанаси, та и свои, български славяни от местните. Великият войвода беше на два огъня между тях и войвката си. Съдиите съдеха, губителите окачваха по дървесата убийци и грабители, режеха носове и ръце, удряха огнени печати, както беше според законите за кражбите и насилията, но Самуил Мокри не можеше да се обърне едва ли не срещу цялата си войска и беше като между два силни огъня…