Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
Настъпи нова пролет. Над долините на Пиней и Бистрица прелетяха от юг безбройни птичи ята, полята се раззелениха бързо, по линиите и кипарисите се показаха млади светлозелени клонки. Войниците и много от местните люде бяха се сдушили, събираха се, сядаха заедно да се хранят, излизаха и на хоро заедно в празнични дни, българите кривяха език да говорят на ромейски и арбанашки. По нивите и лозята излизаха работници всеки ден, а войската мързелуваше, приличаше се като хилядоглав змей на южното слънце, сита, доволна и могъща. Но това не продължи много.
Щом преминаха пролетните дъждове и времето улегна, излезе войводска повеля всички полкове да се съсредоточат в околностите на град Бутрот, също и в самия град на брега на Синьото море. Само най-близките помощници на Самуила Мокри знаеха какво целеше той с това раздвижване на войската, а всички други се чудеха, мърмореха недоволни — какво ще търси такава голяма войска по тая посока към морето! Оставени бяха по пет стотици войска в Лариса и Стаг, да държат българската власт в тая страна, държеше се също и обсадата на Сервия и Верея, а цялата друга войска мина лрез Епир и излезе на западния морски бряг. Тук войската се държеше само три-четири дни, докато се събраха всички полкове, и Самуил Мокри веднага я поведе право на север, по големия път за Главиница и Драч. Войниците пак не знаеха накъде вървят. Пътят се извиваше все близу до морския бряг, пред очите им много пъти се разкриваше морската шир, тъмномодра или ясносиня като самото небе, но чужда, тайнствена и страшна — войниците я попоглеждаха с недоверие, с враждебно любопитство. Иначе тия места влизаха в границите на българското царство още от времето на Бориса и Симеона, българските славяни тук бяха много, много бяха и арбанасите, но те повечето живееха по планините със стадата си. Войската се спря за по-дълга почивка в Главиница — град голям и силна твърдина на тоя път, където някога се бе подвизавал учителят Климент и където се намираше една от големите църкви на цар Бориса. Самуил Мокри впрочем и тук се задържа само няколко дни.
За къде бързаше толкова великият войвода? Като излезе войската от Главиница и премина реката Девол, всички мислеха, че ще завие надясно, към град Девол, или ще гони големия път за Охрид. Войниците на Ивац, които бяха повечето от тия места, се радваха, че се връщаха в родния си край, и се надяваха, че дългият път за тях се свършваше. Ала Самуил Мокри поведе войската си пак право на север и сега още по-бързо. Преходите бяха по-дълги, почивките по-къси, началниците станаха по-строги и не даваха на войниците да се бавят, да се отклоняват от пътя. Когато войската излезе на големия път от Драч за Солун и Цариград и зави по посока към Драч, вече на всички стана ясно накъде вървяха. Самуил водеше войската си към Драч и скоро навлезе в земята около тоя град, която спадаше към ромейските земи. Близу беше и самият град.
Не излезе никой от ромейска страна да спре чуждата войска, която бе преминала границата. Така беше до самите стени на Драч. Когато стигнаха българите до града, портите му бяха затворени, мостовете по дълбоките ровове бяха дигнати, между зъберите по високите крепостни стени и кули се бе струпал много народ и колкото бяха войниците, не бяха по-малко там и любопитните граждани. Самуил Мокри не успя да изненада съвсем ромеите — те всички бяха смогнали да се затворят в голямата твърдина на морския бряг, но не изглеждаше голямо въодушевението им за съпротива срещу чуждата войска и личеше, че повече разчитаха на дебелите крепостни стени. Откъм зъберите горе се дочуваше глуха врява и рядко ще се чуят викове или подигравки и предизвикателни думи към българите, които обсаждаха града.
Обсадата се извърши за по-малко от едно денонощие. Българските дружини се разположиха по всички места, сгодни за бой и нападение, хванаха всички пътища и градски порти, настаниха по дължината на крепостните стени до тридесетина стенобитни и други бойни уреди. Стените обхващаха целия град като каменен сърп от морския бряг и пак до морския бряг. На някои места те бяха и двойни, високи кули се издигаха по цялата им дължина, още по-високи — по трите градски порти. Самуил Мокри познаваше добре тая голяма ромейска крепост на Синьото море, много пъти бе идвал в Драч на млади години, и сам ръководеше обсадата. На края той повели войниците да разпънат шатри и да издигнат навеси, да се настанят около чуждия град за по-дълго време. А като стегна от всички страни града с жива верига, великият войвода отиде и се спря на морския бряг с най-близките си люде. Морето се люлееше пред нозете на коня му бавно и лениво, широки, ниски вълни се плисваха с тих шум и се разливаха по крайбрежния пясък, облизвайки бялата си пяна. Спокойно беше тоя ден морето и тихо, ала и в тоя ленив покой се чувствуваше неотразимата мощ на морската стихия. Недалеч от брега, може би на стотина разтега, се полюляваха няколко кораби, а още по-нататък край брега, срещу самия град, и други няколко. Самуил дълго гледа корабите в морето.