Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
— Бягат — чу той зад себе си гласа на Ивац, който продължи: — Защо бягат толкова надалеко? И на двайсет разтега да са от брега, нищо не можем да им сторим.
Самуил въздъхна мълчаливо, сбърна коня си към града. Той остана в Драч с цялата си войска двайсет и два дни. И работи усърдно, за да заличи всяка следа от ромейската власт и да затвърди българската власт в тоя град и неговата околност. Той отстрани най-напред своя тъст от протенонската му служба, също и всички други властници-ромеи, до най-малкия. Назначи българи управници и началници от най-добрите между своите люде. Прибра всяко нещо, било от храна, било от облекло и оръжие, което беше нужно за войската и за царството, макар ромеите да бяха отнесли много повече с корабите си; задържа като пленници и заложници воините-ромеи, защитници на града, но те бяха малки началници и прости войници — големите началници бяха побягнали също с корабите, а някои и от останалите в града войници се бяха изпокрили между тукашните ромеи. Иван Хрисилий идваше всеки ден да му додява. Най-напред искаше да го настани в къщата си, но Самуил му рече:
— Не съм дошъл в Драч на роднинско гостуване.
Протевонът всякак се опитваше да се застъпи за сънародниците си в Драч, оплака се еднаж от насилия и грабежи:
— Твоите войници са все по ромейските къщи… И на жените налитат…
Самуил Мокри му отвърна:
— Иди виж на средищната стъгда: стражите бият всеки ден с пръчки до смърт за грабежи и насилия. Но ти не знаеш ли: тежко му, който не може сам да се защити от чуждия. Вие пуснахте цяла войска в града си.
Великият войвода го прие само един път още и му каза:
— Ти идваш при мене като свой, но къде са двамата ти синове?
— Те… с корабите…
— Да, с корабите. А защо не ме дочакаха като свои? С бягството си те показаха по-голяма искреност от тебе, който непрестанно ми говориш за роднинството си.
В Драч неочаквано пристигна Рун с цяла една дружина свои люде. Великият войвода го посрещна тревожен и нетърпелив да чуе вести за Биляна, но богомилът започна с други думи:
— Дойдох без твоя повеля, но тук има много работа и за мене.
— Какво си… подушил?
— Ромейска мърша. Тук трябва всичко да се разчисти. И най-напред ще започна с твоите шуреи. Тук ние трябва да стъпим на здраво място. Да не остане ни един враг явен или скрит.
Самуил се загледа в него, пристиснал устни, и после рече:
— Ако те оставя тук с твоето усърдие, ти ще създадеш повече врагове от тия, които ще останат скрити от нашия закон. — Той пристъпи към отворения прозорец на стаята и му направи знак да се приближи, посочи му с ръка морската шир, която се откриваше от тук: — Виждаш ли тоя простор… Можеш ли да го затвориш за враговете, на държавата ни? Не можеш. Това е широка врата и ще остане отворена. Не мога да я затворя и аз, а трябва да я затворя! — Той се върна към средата на стаята и продължи: — Тук ти нямаш никаква работа. Което беше нужно, направих го аз. Тия дни ще се върнеш и ти с мене към Охрид.
— Велики войводо — изпъна се срещу него Яков Рун: — Моята работа тук не може да свърши никой друг освен мене; такава работа е тя. Познавам аз ръката ти и се боя, че ще оставиш в тоя град дяволско семе.
Самуил Мокри присви очи, поклати глава нетърпеливо: не, не! Сетне отеднаж попита, сякаш да притисне богомила:
— А ти свърши ли в Преспа, което ти наредих?
— Не — сепна се Рун в своята надменност. — Тоя чернокапец е въплъщение на самия сатана. Мъчих го с най-тежки мъки, доведох го до самия крайчец на живота му. Не каза къде я скрил. Оставих го. Трябваше да го убия.
Самуил извърна потъмнелия си поглед, да не може да го улови Рун. В един само миг оживя цялата му мъка за Биляна. Изчезнала бе, загубила се бе тя без следа. Той махна с ръка на богомила да го остави сам.