Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Имате много меко сърце. Аз също не обичам да бъдат обиждани хората.
— И по-специално, когато човек засяга сам себе си. Съпругът ми беше експерт в нараняване чувствата на другите. По времето, когато се развеждахме, не ми бе останала ни една илюзия за самата мен. Ерик ми вдъхна нова увереност, но загуби своята, такъв беше резултатът. Бои се, че ще намеря баща си и ще го предпочета пред него. Тъкмо заради това престъпи дадената дума и започна да ме залъгва. Никога не е и помислял, че бих могла да науча.
— И ще предпочетете ли баща си?
— Ако той се нуждае от мен. Не зная. Никой не може да даде отговор на този въпрос. Когато откриете Солницата, аз искам също да присъствувам.
— Ще бъдете там. Може да се окаже, че тя е ваша собственост.
— Това не е причината за моето желание. Там може да се намери някакво известие от баща ми, нещо, което да ме отведе до него… Казах ви, че не желая Солницата.
— Знам. Обещавам ви, че щом усетя наближаването на момента, ще ви предупредя. Обещавам ви и ще разберете, че за разлика от мистър Фишер аз не престъпвам дадената дума.
— Вие нямате неговите мотиви. Аз го съсипах. Всеки случай без мен той ще прекара много по-добре.
— Мисля, че няма да е съгласен с вас. Жал ми е за него. Ако ме извините за момент, мога да телефонирам в „Риц“ и да ги уведомя, че ще ползвате апартамента. Така ще бъде далеч по-лесно за вас.
— Да. Ще се възползувам от вашето предложение и ще се прехвърля още тази нощ.
След малко той беше отново при нея и й се усмихваше.
— Всичко е наред. Ще се разположите удобно. Там никой не ще може да ви безпокои.
— Колко сте мил. Много съм ви благодарна.
— Не е необходимо. Радостен съм, че можах да ви помогна. А сега нека забравим всички неприятности и да се порадваме на нашата вечер. Имате очарователна усмивка, мисис Стенли. Оттук нататък желая тя да не слиза от лицето ви.
— Забравяте, че на австрийците се полага да са весели. Аз съм чиста немкиня от Средна Германия.
— Аз също. Може би затова се разбираме така добре. Познавам темперамента на нашите. Ние сме единствената раса в света, която се опита да изживее своите легенди.
— Но само тъжните, разрушителните… като „Залезът на боговете“. Най-лошото е, че съм влюбена във Вагнер.
— Мразя го — засмя се Филип. — Аз съм за Моцарт. Обичате ли музика?
— Повече симфонична, отколкото оперна, с изключение на Вагнер.
— Тогава Трябва да дойдете в Германия. Там ще чуете нашата музика така, както би трябвало да се изпълнява от германци за германци. — Той посегна през масата и за момент ръката му се спря върху нейната. Беше топла и притискането трая само секунда. — Трябва да си спомняте само хубави неща за нашия народ. Светът често ще ви напомня в какво сме сбъркали, какви беди сме причинили в миналото. Но моят отговор за тях е, че това е минало. Нашите задължения са в бъдещето и то е и ваше задължение, мисис Стенли. Германка сте и имате собственото си място сред собствената си раса. Разберете това и няма да имате повече нужда от никого като Ерик Фишер.
— Родена съм, за да се срамувам от това. Никой не ми е казвал нищо за баща ми. Името и националността ми бяха променени. Въпреки това никога не съм се чувствувала англичанка.
— Нашата кръв е силна. Не е лесно да се потисне това, което кипи в нея. Защо майка ви е постъпила така с вас?
— Заради срама си. Майка ми мразеше баща ми и всичко, което е вършил той. Сега се убеждавам, че тя е мразела и мен, разбира се, по някакъв прикрит начин, без да си го признава нито за миг, но все едно — мразела ме е.
— Животът ви не е бил щастлив. Съжалявам.
— А какво ще кажете за вашия? Какво ли е да имаш толкова пари и такова могъщество?
— Това значи голяма отговорност, превръщана нерядко в страхотно бреме, но то си има и своите компенсации. Под компенсация нямам предвид възможността да си купуваш каквото ти се прииска или да отидеш навсякъде по света. Имам предвид възможността да извършиш редица дела, да насочваш събитията по правилен път. Сигурно това ви звучи доста надуто, мисис Стенли. Навярно си мислите, глупак, обхванат от налудничава идея за съдбовна мисия…
— Никак дори. Никога не съм била по-дълбоко заинтересувана. Моля ви, продължавайте.
— Аз също съм се срамувал от това, което съм — и той запали цигара. — Нашето родово име беше очернено вследствие сътрудничеството ни с нацистите. И ние наистина бяхме свързани с тях. Майка ми се опита да се противопостави. Тя е горда и не знае какво е страх. Баща ми обаче искаше да оцелее. Цената беше колаборация с Хитлер. В нашите фабрики ползвахме работници роби, давахме огромни суми на нацистката партия. Закриляхме нашите интереси, като ставахме съучастници на техните престъпления. От гледна точка на останалия свят ние бяхме еднакво виновни, това ви е известно. Знаете какво означава името Фон Хесел за хората по света. Сега, когато брат ми е мъртъв, аз съм глава на рода и аз отговарям за неговото бъдеще. Искам да докажа, че създадената за нас представа се е променила. Искам да творя добро с нашите пари и нашата власт. Искам да очистя нашето родово име. Искам да бъда в служба на нашата страна.