Наследството на Пьоленберг

— Сега е седем часът. Искам да посрещна самолета на майка си. Ако мога да дойда в хотела след около двадесет минути, ще вечеряме малко по-рано. Имате ли нещо против?.

— Не, разбира се. Ще бъда готова в 19:30. Довиждане.

Тя остана замислена Фишер я бе излъгал. Получил беше каквото искаше от майка й. Знаеше къде е съкровището, а пред нея отрече. Тя пристъпи замислено в банята и пусна топлата вода, като отвори и двата крана. Значи бяха готови да извадят на бял свят съкровището. Утре, бе й казал принц Филип. Фишер беше предупредил Фон Хеселови, а на нея не каза нищо. Внезапно й прилоша, стана й болно от неговата измама, независимо от причините. Беше му вярвала, обичаше го. По свой собствен начин той не й бе по-верен от Джеймс. Филип бе издал всичко. Фишер не бе предвидил това обстоятелство, когато й заяви, че я обича, а в същото време я измами. След малко принцът щеше да бъде долу. Не й оставаше време да се изкъпе. Пола затвори крановете и изключи контакта. Поизми се на умивалника и облече тъмна копринена рокля. На шията си постави огърлица от перли, подарена й от Джеймс. Косата й бе подредена много шик. Постави си лек грим и скъпия парфюм, подарен от Фишер. Часовникът й показваше 19:30. Излезе и се спусна с асансьора да дочака Филип фон Хесел.

Много жени бяха опитвали да завладеят Филип. Още от юношеската му възраст момичетата бяха отправяли предизвикателни погледи и многозначителни усмивки към него. Техните действия се засилваха все повече с напредване на възрастта му. Бе изживял много флиртове и любовни истории. От три години имаше любовница, която бе вече омъжена и отдавна бе изгубила всякаква надежда, че може да му стане съпруга. Никога обаче не бе се влюбвал така, та да пожелае някое момиче да му стане жена. Както в кралските фамилии, Фон Хеселовци се женеха за своите братовчедки или се сродяваха с фамилии на същата обществена висота като тяхната. Немислимо беше Филип да избира извън своя кръг или да има сериозни намерения към жена от по-нисък произход. В резултат на всичко това той се бе превърнал в закоравял ерген, очакващ да се случи невероятното — да се появи някоя жена, която и да удовлетвори семейните изисквания, и да може да се влюби в нея. Той отхвърляше всички аргументи на майка си, че можеше да се ожени и без любов. Тя бе го наричала сантименталист, но за своя изненада и неодобрение установяваше, че по този въпрос той проявява упорство, равняващо се на нейното. Той не й се противопоставяше никога с изключение на този проблем, който свързваше със съвестта си, а това винаги дразнеше и разстройваше майка му. Тя отричаше съществуването на морален кодекс — моралът трябвало да се диктува от целесъобразността на дадена обстановка.