Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— И ще го направите. Наистина вярвам, че ще го сторите. Знаете ли какво ми бе казал някой веднъж на един прием? Те не знаеха нищо за моето минало. „Ако срещнеш добър германец, убий го, преди да е станал лош.“
— Знам, но вие не бива да им обръщате внимание. Ние сме ново поколение, вие и аз. Това е важното. Ние сме различни от нашите родители. Обичам майка си и естествено тя има влияние върху мен, но моят начин на мислене се различава от нейния. Аз принадлежа към новия свят. Решен съм да отдам всичките си сили, за да застане и Германия в него. Това ще бъде единственото ни извинение, че сме така богати, мисис Стен-ли, и че притежаваме такава мощ: да ползуваме парите и силата си за добри дела. В противен случай ние ще бъдем прокълнати като род и осъдени, сигурен съм в това.
— Желая ви сполука. Ще имате нужда от нея. Вярвам, че ще имате успехи. В известен смисъл ви завиждам. Имате цел, към която да се стремите.
— Вие също бихте могли да работите за тази цел — и гой се наклони към нея. Съвсем без всякаква връзка тя си помисли, че той е най-красивият човек, когото е срещала някога, и най-малко суетният. — Трябва да се върнете в Германия и да видите със собствените си очи какво има да става там. Казах ви и преди, не бива да бъдете бежанка.
— А аз ви отговорих, че е възможно да се случи и това, но кой знае? Кой може да каже къде ще бъда например след три месеца?
— Възможно е да бъдете с баща си, това ли искате да кажете?
— Вероятно, ако всичко върви в тази насока. А може и да не го видя никога и просто да се върна в Англия към същия празен живот. Във всеки случай — присви тя безразлично рамене и се усмихна, сякаш отричайки собственото си пророчество — кой знае? Възможно е също така някой ден да отида и в Германия.
— И когато дойдете, ще бъдете моя гостенка. А сега да платя и ще ви отведа в хотела. Оттам ще идем заедно в „Риц“.
— Глупак такъв — крещеше Маргарет фон Хесел, — вие, некадърен, несръчен глупак! Тя е в „Риц“! Моят син я настани снощи в апартамента…
Дънстън държеше слушалката на известно разстояние от ухото си. Намираше се във фоайето на „Риц“, в кабината за свързване със стаите. Беше дошъл да докладва, макар и предварително, защото се чувствуваше твърдо убеден в успеха си. Предишната вечер към 19:30 беше опитал да се свърже с Пола по телефона, считайки, че не би излязла за вечеря толкова рано с когото и да било, и не получи отговор. Затворил бе телефона, виждайки мислено Пола отпусната мъртва, съвсем гола в банята. Не беше звънял повторно. Щеше да има разследване и той не желаеше да бъде призован като човек, който е обядвал с нея в деня на смъртта й. Цялата вечер се бе притайвал, убеден, че всичко е станало така, както го бе подредил. Когато се обади на принцесата, допусна грешката да й съобщи, че за всичко били взети мерки така, както тя бе пожелала. Яростният отговор го свари напълно неподготвен. Държеше слушалката и пъшкаше, а след това изпсува безсрамно и кратко, без да го е грижа дали тя чува или не.
— Какво, по дяволите, е правил синът ви с нея!
— Не е ваша работа — изкрещя в ухото му тя. — Оставете сина ми на мен и се заловете с вашата задача! Тя е тук, на етажа над мен. Толкова по въпроса за това, което мислите, че се е случило някъде другаде. Вие, проклети некадърнико, разполагахте с толкова много време да уредите нещо. Сега няма време. Фишер пристига днес и той е открил мястото на Солницата. Ако искате да довършите почтено нашата договореност, заемете се и направете нещо незабавно! В следващите няколко часа! И не се лъжете, че можете да задържите дори и началната сума. Банката ще я блокира по мое нареждане.
— Нима искате да кажете, че днес ще свърши всичко?
— Най-късно утре. Така казва Фишер.
— Само още нещо — Дънстън бързаше тя да не затвори, — какво знае вашият син за… вас и мен?
— Нищо. И никога не бива да го узнае. Той не би ви платил. Би ви предал направо на полицията! За бога, дръжте се настрана от него!
— Много добре. Ще трябва да запретна ръкави и да свърша нещо някак си. Но да не се изненадате, ако се окаже много голяма мръсотия. И можете да се сърдите само на сина си, задето я е измъкнал от този хотел. Ако не бе сторил това, всичко щеше да е свършено вече.