Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
Вторият разговор с Париж бе проведен с малко закъснение, но и той беше със същия резултат както първият — Пола все още не бе се прибрала в хотела.
След като приключиха с покупката, Дънстън покани Пола на обяд. Бяха купили елегантно палто и рокля за жена му — първите от всички занапред, напомни си той, когато бяха вече свършили. Беше решил да бъде забавен и очарователен с Пола. Имаше свой подход към жените, който се бе оказал много полезен през изтеклите години. С шеги си бе проправял пътя до много смятани за недостъпни легла за изненада на жените, които в края на краищата откриваха, че са прелъстени. Би направил истинско състезание с Фишер за Пола Стенли, ако нямаше друга цел…
— Е — каза той, когато излязоха от ресторанта и я улови за лакътя, — накъде сега? Обратно в хотела ли?
— Не, отивам да оправя косата си. В ужасно състояние е.
— Не бих казал. Изглеждате чудесно, готова за тържествен прием. Между другото, къде ще вечеряте?
— Някъде навън. Благодаря ви все пак. Надявам се, че жена ви ще хареса роклята.
— Ще бъде възхитена — ухили се Дънстън, — разбира се, ако не знае какво хубаво момиче ми е помагало при избора. Къде е фризьорът ви? Ще ви откарам там.
Когато стигнаха до салона, Дънстън стисна ръката й, показа чудесните си бели зъби в приятелска усмивка и изчака, докато я видя вътре да проверява на касата за запазения час. След това нареди на шофьора да го отведе до някой магазин за електрически материали. Там купи клещи, отвертка, метър и половина жица и ролка изолираща лента. После нае друго такси, като даде адреса на хотела на Пола. Той попита на регистрацията:
— Мисис Стенли, моля?
— Един момент, ще позвъня в стаята й.
Като оглеждаше цялото фоайе, Дънстън пристъпваше от крак на крак, стиснал под мишница покупката си. Беше твърде вероятно да е използувала фризьора като повод да се отърве от него. Може да е влязла в салона, без да е записана предварително, и да са й отказали поради липса на места. Необходимо му беше да е абсолютно сигурен, че тя не е в хотела.
Администраторът вдигна поглед към него и поклати глава.
— Никакъв отговор, мосю. Мисис Стенли излезе преди обед и не съм я виждал да се връща.
— Нищо, не се безпокойте. Минавам случайно…
— Искате ли да й предам нещо?
— Не, благодаря. Ще й позвъня довечера.
Той излезе на улицата и се отправи наляво. Достигна задния вход и влезе. През служебното стълбище се озова при стаята на Пола, без да ползува асансьора. В този следобеден час никой от служителите не беше по коридора, но той не искаше да бъде забелязан и от гостите на хотела. Отвори отново вратата с шперц и влезе, като затвори внимателно и пусна секрета на бравата. Ако дойдеше някой или Пола се завърнеше, щеше да си осигури време да прикрие инструментите.
Стаята беше подредена изрядно. В банята бяха поставени чисти кърпи и хавлия. Миришеше на химически препарати за почистване. Завесата беше изтеглена встрани. Той отвори пакета си и подреди върху капака на клозета жицата, изолиращата лента и отвертката. Събу обувките си и се качи върху ръба на ваната, за да огледа още веднъж електрическия нагревател. Взе отвертката и започна да работи. След десет минути освободи нагревателя от стената и внимателно го отпусна. Уредът увисна с около петнадесет сантиметра, задържан само от жиците си. Дънстън се поколеба за миг какво да прави по-нататък. Присви рамене и прикрепи временно уреда обратно на мястото му. Излезе в празния коридор и започна да го обхожда в двете посоки, като търсеше таблото с бушоните. Не го намери. Отвори вратата към задното стълбище и тук го видя, но беше много високо. Изпсува най-вулгарно. Трябваше да намери някакъв начин да се добере до него. Видя насреща врата и я отвори. Това беше килерът на етажа. Сред метлите, препаратите за почистване и другите вещи видя крачеща стълба. Взе я и с нея достигна таблото.
Той погледна часовника си — беше 15:48. По това време никой не би ползвал електрическо осветление или нагревателни уреди и той изключи общия бушон за етажа. Бързо прибра стълбата и почти тичешком се върна в стаята. Заработи бързо в банята, като удължи жиците на нагревателя с донесения кабел, а след това го закрепи съвсем хлабаво на стената, така че при леко потегляне да полети надолу. Улови кордона за включване на отоплителя и го подпъхна под една от гривните, държащи завесата. В следния миг я дръпна. Уредът веднага полетя надолу и той го улови. Закрепи го пак хлабаво на стената, като прикри удължените жици зад него. Така нагревателят щеше да удари всеки, който застане под душа и дръпне завесата. Жертвата му щеше да бъде веднага убита от електрическия ток. И всичко това ще мине за нещастен случай. Хотелът щеше да бъде отговорен за лошото монтиране на отоплителния уред, а той щеше да получи своя половин милион в Швейцария. Ако Пола наистина ще вечеря навън, трябваше да вземе душ, преди да излезе. И това, каза си цинично Дънстън, щеше да бъде всичко.