Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Благодаря — отвърна Пола. — Разкажете ми за Солницата. Къде е тя сега?
— Не зная. Майка ми предаде само, че утре се връща и че търсенето ще приключи утре. Бързаше за самолета. Не мога да си обясня защо мистър Фишер не ви е казал. Мислех, че вие сте тук заради това.
— Струва ми се, за мен е ясно. Бедата е, че му повярвах. Къде отиваме?
— В „Grand Vefour“. Там е тихо, но, надявам се, ще ви хареса.
— Убедена съм. Нека почакаме, докато стигнем там, и тогава ще поговорим по този въпрос.
— Не е необходимо да говорим, ако това ви е неприятно. Чувствувам, че ви е неприятно. Изглеждате нервна. Много искам вечерта да бъде приятна и за двама ни. След всичко не бихте приели повторна покана, ако днес не се радвате.
— Не вярвам да сте получавали чак толкова много откази. Не сте женен нали?
— Не, ерген съм за зла участ на майка ми. Тя иска внуци, а аз искам да съм щастлив, така че се намираме в задънена улица. Но ето че пристигнахме.
Това беше елегантен ресторант със спокойна атмосфера, нещо изключително и скъпо — убежище за богати лакомници, които искаха да се съсредоточат над храната, и то в своя компания, без да бъде отвличано вниманието им. Никаква музика, меню, което можеше да бъде обозначено с пет звездички, и безшумно, незабавно сервиране, надминаващо всичко останало.
Пола зае мястото си и Филип забеляза, че повечето от мъжете обърнаха глави към нея.
— Мога ли да ви поднеса един комплимент?
— Моля.
— Вие сте най-привлекателната жена в тази зала.
— Благодаря ви… Но защо се смеете?
— Защото у вас, мисис Стенли, има такава естествена непринуденост, че тя искрено ме очарова. Казах ви нещо ласкателно, а вие не застанахте в предвзета поза и дори не се опитахте да го отричате. Отговорихте просто благодаря. Откъде сте взели сините си очи? Никога не съм виждал такъв цвят.
— Наследство са от баща ми. Ще ми направите ли комплимент и по този повод?
— Не. Никак не се интересувам от него, но зная, че вие се интересувате. Ще го откриете ли скоро?
— Не. И ако това зависи от мистър Фишер, никога няма да го постигна. Той не желае да го намеря. Тъкмо заради това не ми съобщи, че е разкрил загадката на Солницата. Иска да се върна в Англия и да забравя цялата тази история.
— Защо иска това от вас? Защо се меси в живота ви?
— Влюбен е в мен.
Принцът беше поръчал чудесно шери и тя отпи от него. Поради някакви основания, които не можеше да си обясни, тя изпитваше желание да каже на този човек истината. Той имаше навика да се взира в нея напрегнато, когато тя говореше — цялото му внимание се съсредоточаваше върху нея. Тя намираше това повече за израз на близост, отколкото за намерение да я смути. Той имаше хубави очи със сериозен израз, които подканяха към откровеност. Но основно тя искаше да го шокира, а след това да се оттегли.
— А вие? Мога да разбера него, но съм сигурен, че вие не сте…
— Живеех с него — отговори бавно Пола. — Той иска да се ожени за мен.
— Та той имал отличен вкус. Изненадан съм, че е могъл да ви привлече.
— Аз също съм изненадана, но в много отношения той е истински мъж, а за мен това беше нещо съвсем ново. Много решителен… Чувствувах се напълно сигурна с него.
— А обичате ли го?
— Не зная — поклати глава Пола, а той си мислеше каква елегантна и красива шия има тя. — Така ме е яд и съм толкова разочарована от него. Да ме мами! Той знае много добре, че единствената цел на живота ми е да открия баща си, и въпреки това ме лъже. Не мога да му простя това. Той се връща утре, а аз не мога да си представя как ще се изправя пред него. Така ми се иска да напусна този хотел и да не съм там, когато той пристигне.
— Защо не напуснете хотела още тази нощ?
— Няма да намеря свободна стая. През този сезон Париж е претъпкан с туристи. Вие нямате подобни грижи… Вероятно разполагате постоянно с апартамент в „Риц“?
— Да, с апартамента, заеман от брат ми. Защо да не се преместите там? Та това е превъзходна идея! Той не е зает и никой не го ползва. Майка ми и аз имаме отделни апартаменти. Този е съвсем празен.
— Не бих могла да направя това.
— Защо не? За ден-два, докато открием Солницата. След това ще се завърнете в Англия. Това ще ви спести неудобството да се срещнете с Фишер в един и същ хотел.
— Може би така ще е по-лесно. Искам да скъсам с него. Решила съм го вече.
— Тогава вие не го обичате. А искам да ви кажа, че и никога не сте го обичали. Били сте самотна и вероятно нещастна. Сторило ви се е, че той е отговорът на вашите проблеми. Но се оказа, че не е, и несъмнено сега вие виждате това.
— Не виждам нищо освен това, че не мога да продължавам така и не желая отвратителни сцени. Едновременно и ме е яд, и ми е мъчно за него.