![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Аз също съм причина за това с моето идване — помисли тя. — Но дойдох, защото Алая ме покани.
Доловила знаците на настъпилото вълнение, Джесика съобрази, че дъщеря й умишлено удължава момента, давайки възможност на едва доловимите и сложни движения на събитията да оставят отпечатъка на своя ход. Сигурно самата тя наблюдаваше всичко през някоя шпионка. Подобни малки коварства в поведението й не оставаха незабелязани от Джесика и тя с всяка изминала минута си даваше все по-ясна сметка колко правилно бе постъпила, когато прие задачата, поставена й от Сестринството.
„Нещата не могат да бъдат оставени повече така — бе настояла водачката на делегацията, дошла от «Бин Джезърит». — Няма място за съмнение, че признаците на упадъка и разрухата са видими и за теб, особено за теб! Знаем защо ни изостави, но също така добре знаем как си подготвяна. Нищо не бе спестено, за да получиш необходимото образование. Ти си истински познавач на Паноплия Профетикус(*) и си длъжна да осъзнаеш, че провалът на една мощна религия заплашва всинца ни.“
При тези думи Джесика бе стиснала устни, докато гледаше през прозореца към нежните първи стъпки на каладънската пролет. Никак не й се нравеше логическият калъп, в който целяха да вместят нейното мислене. Един от първите уроци на Сестринството бе винаги да се възприема моделът на задаващото въпроси недоверие към всичко, предрешено по правилата на логиката. Но и членовете на делегацията също познаваха този модел.
Колко влажен бе въздухът онази сутрин, мислеше Джесика, докато обикаляше с поглед преддверието на Алая. Колко свеж и влажен! А влажността на тукашния въздух предизвикваше изпотяване и тя изведнъж се почувства неуютно. Върнах се към свободните и техния начин на живот. Въздухът бе прекалено влажен в този надземен район. Какво ли му бе станало на шефа на дестилаторните инсталации? Пол никога не би допуснал подобна небрежност.
Тя забеляза, че Джавид, с неговото светнало лице, излъчващо едновременно съсредоточено внимание и спокойствие, явно не бе доловил прекомерната влажност на въздуха в преддверието. А това не говореше добре за подготовката на човек, роден на Аракис.
Членовете на бин-джезъритската делегация бяха поискали да разберат дали тя желае доказателства за техните твърдения. Светата майка си послужи с гневен отговор, взет сякаш направо от учебниците:
„Всички доказателства неизменно водят към формулиране на твърдения, за които няма доказателства! Всички неща са познати, само и само защото искаме да повярваме в тях.“
„Но ние сме поставяли тези въпроси за разрешаване от ментата“ — бе продължила да настоява ръководителката на делегацията.
А Джесика я бе погледнала с удивление, преди да каже:
„Наистина се учудвам как си стигнала до този пост, без да знаеш, че и ментатите имат своите ограничения.“
Тук делегацията си отдъхна с облекчение. Очевидно всичко бе представлявало своего рода изпитание, което тя премина успешно. Бяха се опасявали, че е загубила напълно умението да преценява и съпоставя нещата, което бе част от сърцевината на бин-джезъритското учение.
В същия миг Джесика забеляза как Джавид напуска своя пост до вратата и се приближава към нея. Той се поклони и рече:
— Милостива госпожо, дойде ми наум, че може би не знаеш за последния подвиг на Проповедника.
— Всеки ден ми докладват за всичко, което става тук — отвърна Джесика и помисли: Нека това стигне до Алая!
Джавид се засмя и рече:
— Тогава сигурно си научила, че той ругае ваше семейство и му се подиграва. И миналата нощ проповядваше в южното предградие, а никой не се осмели да го докосне. Предполагам, разбира се, знаеш коя е причината.
— Защото го вземат за моя син, върнал се при тях — отговори Джесика с подчертана досада в гласа.
— Въпросът още не е поставян на ментата Айдахо — продължи Джавид. — Навярно трябва да се направи, за да приключим с него.
„Ето човек, който наистина не е наясно с границите на възможностите на ментатите — помисли Джесика, — макар да се осмелява да слага рога на един… поне в сънищата си, ако не наяве.“
— Ментатите споделят слабостите и грешките на онези, които си служат с тях — каза тя. — Човешкият разум, както и органът на ограничената разумна дейност на животните, е своеобразен резонатор. Той влиза в съзвучие с резонансните трептения в околната действителност. Докато ментатът е обучен да разширява обхвата на своето съзнание посредством голям брой паралелни линии на причинноследствени връзки, след което да изгражда с тяхна помощ дълги вериги на възможни последствия.