Закон и Управление, Наръчник на Космическото Сдружение
Защо ли Алая иска от мен да участвам в сутрешното заседание? — недоумяваше Джесика. — Нали не гласуваха за връщането ми в Съвета.
Тя стоеше в преддверието на Голямата зала на двореца. Самото преддверие би представлявало огромно помещение на всяко друго място, но не и на Аракис. Следвайки примера и указанията на атреидите, сградите в Аракийн придобиваха все по-гигантски размери с постепенното струпване на богатство и власт; тази зала сякаш въплъщаваше нейните лоши предчувствия. Никак не й харесваше преддверието, върху чиито керамични подови плочки бе изобразена победата на нейния син над Шедъм V.
Тя забеляза отражението на собствения си образ в полираната врата от металопластична материя, през която се влизаше в Голямата зала. Завръщането на Дюн налагаше някои сравнения, но Джесика долавяше единствено следи на застаряване в собствените си черти: по овалното й лице се забелязваха малки бръчици, а очите, все така тъмносини, бяха станали по-несигурни. Все още можеше да си спомни времето, когато синият цвят на очите й бе ограден с бяло. Само внимателните грижи на фризьор-професионалист поддържаха плътния бронзов блясък на косата. Носът й бе останал малък, устните — плътно очертани, а тялото й беше все още стройно, но въпреки някогашната бин-джезъритска тренировка на мускулите, тяхната реакция постепенно ставаше по-бавна с течение на годините. Другите можеха да не го забележат и да кажат: „Времето никак не те е променило!“, ала подготовката в Сестринството бе като нож с две остриета — малките изменения почти не убягваха от вниманието на обучените там.
Така че отсъствието на каквито и да са промени у дъщеря й не бе пропуснато от Джесика.
Джавид, който уговаряше и ръководеше срещите с Алая, бе застанал до голямата врата; тази сутрин той бе много официален. Приличаше на недобър дух, облечен в мантия и с цинична усмивка на кръглото си лице. Неговият вид порази Джесика с парадоксалността си — охранен свободен! След като забеляза вниманието й, Джавид се засмя многозначително и сви рамене с нещо подобно на пренебрежение. Присъствието му в свитата на Джесика бе краткотрайно. Той мразеше атреидите, но бе от доверените хора на Алая, при това — в повече от едно отношение, ако слуховете бяха верни.
Джесика забеляза движението на раменете му и помисли: Да, сега сме в ерата на пренебрежението. Той знае, че съм научила всичко, но това не му прави никакво впечатление. Нашата цивилизация може да загине от собственото си безразличия, преди да бъде унищожена от външни врагове.
Стражите, които Гърни бе осигурил за нея преди да поеме към контрабандистите и дълбоката пустиня, посрещнаха с неудоволствие пристигането й на това място, без да бъде придружавана от тях. Въпреки всичко Джесика се чувстваше в безопасност. Нека някой се опита да я превърне в мъченица тъкмо тук; Алая също нямаше да оцелее след това. Дъщеря й сигурно го разбираше.
След като светата майка пропусна да отговори на неговото движение и усмивка, Джавид се окашля или по-скоро се оригна с помощта на своя ларинкс, което бе изпълнимо само след необходимата за случая практика. Приличаше на някакъв окултен език. Сякаш казваше: „Госпожо, ние схващаме колко глупаво е цялото това важничене. Не е ли учудващо в какво могат да бъдат накарани да вярват хората!“
Учудващо е! — съгласи се Джесика, макар лицето й да остана безучастно при тази мисъл.
Преддверието бе вече почти пълно, защото всички молители за утринната аудиенция бяха пуснати да влязат от хората на Джавид. Външните врати бяха затворени. Молителите и дворцовите служители стояха на почтено разстояние от Джесика, но явно бяха забелязали, че тя е облечена в официалната черна аба — връхна дреха на светата майка на свободните. Този факт неминуемо щеше да стане причина за множество въпроси. Още повече, че около нея не се забелязваше нито един от жреческото съсловие на Муад’Диб. Разговорите не спираха, докато хората раздвояваха вниманието си между Джесика и скромната по размери странична врата, през която щеше да влезе Алая, за да ги поведе към Голямата зала. За Джесика не бе трудно да долови, че някогашният модел на церемониала, определен от властта на Регентството, бе силно разклатен.
![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
