Брачна авантюра

— Харесва ми начина, по който реагираш. Ставаш толкова топла, толкова влажна. Това всичко е за мен, нали, Сара?

Тя не можа да му отговори. Той ставаше още по-настойчив в желанието си, а тя ставаше по-объркана. Тя не можеше да спре кулминацията. Тя дойде, преди Сара да разбере, че ще дойде. Тя протегна ръце, за да задържи неговите между бедрата си, като ги притисна силно.

Това беше разтърсващо сладостно освобождение. Той я изтощи. Сара блажено се отпусна върху гърдите на мъжа си.

Когато сърцето й се успокои и тя отново беше способна да мисли, Сара разбра, че е объркана. Ризата й беше смъкната надолу и Нейтън нежно милваше гърдите й.

— Не мислех, че мога… това… без ти да си в мен, не мислех, че е възможно…

Тя не можа да продължи.

— Аз бях в теб — прошепна той. — Но по друг начин, не помниш ли?

Тя се обърна и коленичи с лице към него. Господи, той беше толкова възбуждащ. Дъхът й спря в гърлото и тя изведнъж осъзна, че го желае отново. Тя го гледаше в очите, докато покриваше с ризата бедрата си.

Тя се отпусна напред, докато гърдите й не се притиснаха до неговите. Той вече сваляше панталоните си. Беше неудобно, но след секунди и двамата бяха без тях. Сара отново коленичи между краката на мъжа си. Гледайки го съсредоточено, тя се протегна и го докосна. Лекият му стон показа, че смелостта й му харесва.

Тогава ръцете му се оплетоха в косата й и той я придърпа към себе си.

— Това, Сара, е начинът да се отървеш от… последиците — прошепна той.

Устата му затвори нейната и я лиши от възможността да му задава въпроси. Сара нямаше нищо против. В края на краищата той я обучаваше и тя беше неговият внимателен ученик.

Те прекараха още един час заедно, преди Нейтън да отиде да ръководи поправките. Сара дълго въздиша, докато се обличаше. Тя взе въглените си и скицника и излезе на палубата, за да се наслади на следобедното слънце.

Скоро мъжете приключиха с работата и я наобиколиха, почти всички искаха да ги нарисува. Сара беше щастлива да изпълни желанието им. Те хвалеха рисунките й и бяха искрено разочаровани, когато тя свърши листата и вече нямаше върху какво да рисува.

Нейтън беше на палубата с мачтите и помагаше да вдигнат едно от малките платна, което се беше отпуснало, ударено от гюлле. Той приключи работата си и се обърна, за да се върне при руля.

Той се спря, когато видя жена си. Тя седеше на дървения перваз под него. Поне петнадесет мъже стояха на палубата около нея и изглеждаха погълнати от това, което тя им говореше.

Нейтън се доближи. До него достигна гласът на Честър.

— Искаш да кажеш, че си била само на четири години, когато си се бракосъчетала с капитана?

— Тя току-що обясни, Честър — каза Кентли. — Това е било по желание на лудия крал, нали, лейди Сара?

— Знаеш ли защо кралят е искал да прекрати враждата? — попита друг.

— Искал е мир — отвърна Сара.

— А каква е причината за тази вражда? — попита някой.