Брачна авантюра

— Сара, изпий това. Ще се почувстваш по-добре.

Те се обърна, видя чашата в ръката му и незабавно поклати глава.

— Това е бренди — каза й той.

— Не го искам.

— Изпий го.

— Ще го повърна.

Тя не можеше да бъде по-несговорчива, помисли Нейтън. Той постави чашата на бюрото и легна в леглото до Сара.

Тя се опита да го отблъсне, но той не й обърна внимание.

Сара отново се обърна с лице към стената. Тя искаше да умре, помисли тя. Това беше едно пресилено желание, което тя отправи към Създателя, но дълбоко в себе си се надяваше, че Той не я слуша, затова не се задълбочи повече в тази мисъл.

Тя повече не можеше да понася болката. Тогава Нейтън я прегърна, придърпа я към себе си и започна на разтрива кръста й. Нежното му докосване беше божествено. Болката моментално започна да намалява. Сара затвори очи и се премести по-близо до мъжа си, за да може да получи малко повече от неговата топлина.

Тя едва усещаше люлеенето на кораба, но Нейтън го усещаше. Започна да го присвива стомахът и той съжали, че беше ял. Беше въпрос на време да започне да повръща.

Нейтън продължи да разтрива гърба й още петнадесет минути, без да каже дума. Той се опитваше да се съсредоточи върху жената, която се беше сгушила в него, но с всяко разклащане на кораба стомахът му се преобръщаше.

— Може да спреш сега — прошепна Сара. — Чувствам се по-добре, благодаря ти.

Нейтън направи това, което пожела тя и се опита да стане от леглото. Но тя осуети намеренията му със следващото си желание.

— Ще ме прегърнеш ли, Нейтън? Толкова ми е студено. Студено е тази вечер, нали?

На него му беше горещо като в пещ. Лицето му се покри с капчици пот. Той обаче направи това, което тя пожела. Ръцете й бяха леденостудени, но само след няколко минути прегръдката му я стопли.

Той помисли, че тя вече е заспала и започна да се освобождава от прегръдката й, когато тя прошепна:

— Нейтън? Какво ще стане, ако съм безплодна?

— Значи, че си безплодна.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш? Ако съм безплодна, няма да можем да имаме деца.

Той извъртя очите си към небето. Господи, гласът й звучеше сякаш щеше да заплаче отново.

— Не може да знаеш дали си безплодна или не — каза той. — Още е съвсем рано е да правиш подобно заключение.

— Но ако съм? — упорстваше тя.

— Сара, какво искаш да кажа? — попита той. Раздразнението му вече почти си личеше. Стомахът му пак се обърна. Дълбокото дишане не помагаше. Той отхвърли настрана завивките и отново се опита да стане от леглото.

— Тогава все още ли ще искаш да се ожениш за мен? — попита тя. — Няма да можем да получим обещаната от краля земя, ако нямаме дете до…

— Много добре съм запознат с условията на споразумението — изскърца със зъби той. — Ако не получим земята, ще строим на земята, която ми остави баща ми. Сега престани с въпросите си и заспивай. Ще се върна след малко.

— Но ти не ми отговори — каза тя. — Все още ли ще искаш да се ожениш за безплодна жена?

— О, за Бога…

— Ще искаш, нали?

Той изсумтя. Сара възприе този звук като съгласие. Тя се обърна и го целуна по гърба. Нейтън беше оставил свещите запалени и когато тя го погледна в лицето, видя, че то е посивяло.