Брачна авантюра

Той нежно отмести косата от лицето й, наведе се и я целуна но врата. Сара затвори очи и се наведе леко, за да му е по-удобно.

— Нейтън? Видя ли колко бързо мъжът се обърна към мен? Ако пистолетът не беше гръмнал, аз нямаше да мога да се защитя. Аз нямам необходимата сила. Аз съм слаба.

— Не е нужно да имаш сила, за да се защитаваш — отвърна той.

Тази забележка нямаше никакъв смисъл за нея.

— Аз ударих Дъгън, но след това ръката ме боля дълго време. Това беше слаб удар. Да, човек трябва да е силен, ако…

— Кой е Дъгън?

— Мъжът, който беше с чичо Хенри в кръчмата онази вечер, когато се видяхме за първи път — обясни Сара.

Нейтън си спомни. Той се усмихна, когато пак видя нежната ръка в бяла ръкавица да минава през прозореца.

— Тогава изненадата беше на твоя страна, но ти не нанесе правилен удар.

Той я хвана за ръката и й показа как трябва да удря.

— Не слагай палеца си под другите пръсти. Ако правиш така, може да го счупиш. Дръж го тук, от външната страна, под ставите. Сега стисни здраво — нареди й той. — Силата на удара трябва да идва от тук — добави той, като прекара пръста си по ставите й. — Вложи цялото си тяло в удара.

Сара кимна.

— Както кажеш, Нейтън.

— Трябва да знаеш как да се грижиш за себе си — измърмори той. — Слушай внимателно. Аз ще ти покажа.

До този момент тя не беше осъзнала, че се чувства толкова несигурна с Нейтън.

— Ти не искаш ли да се грижиш за мен?

Въздишката му разроши косата й.

— Ще има моменти, когато няма да съм с теб — поясни Нейтън.

Той се опитваше да бъде търпелив с нея.

— Сега — добави той с по-бодър глас, — къде удряш е също толкова важно, както и как удряш.

— Така ли?

Тя се опита да се обърне и да го погледне. Нейтън притисна главата й обратно към рамото си.

— Да, така е — каза той. — Най-уязвимото място на мъжа са слабините му.

— Нейтън, вярваш ли, че аз…

Той усети срама в гласа й и погледна към небесата, с истинско раздразнение.

— Смешно е да се смущаваш. Аз съм ти съпруг и можем да говорим за всичко.

— Не мисля, че бих могла да ударя някой мъж… там.

— По дяволите, трябва да можеш — отвърна той. — Сара, ти ще се защитаваш, защото аз ти нареждам. Не искам нищо да ти се случи.

Ако думите му не бяха казани с раздразнение, тя щеше да е доволна от признанието му. Но в думите на Нейтън не се усещаше радостта, че той не иска да й се случи нещо лошо. Господи, той беше сложен човек. Той я караше и я подтикваше да прави неща, които тя не беше сигурна дали може да направи.

— Ами, ако не мога да ударя един мъж там? Страхливците не се защитават — заяви тя. — А аз вече ти признах този грях.

Господи, тя беше изпълнена със самосъжаление. Нейтън се опита да не се засмее.

— Обясни ми защо се смяташ за страхливка — нареди той.

— Вече ти обясних — извика тя. — Ръцете ми още треперят и всеки път, когато се замисля какво можеше да се случи, ме обзема страх. Аз дори не мога да погледна тази рокля, без да почне да ми се гади.

— Каква рокля? — попита той. Тя посочи синята дреха на пода.

— Тази рокля — прошепна тя. — Един от тези разбойници я държеше. Искам да я изхвърлиш в морето — добави тя. — Никога повече няма да я облека.