Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Тя бързо събра две и две. Корабът се люлееше като блуждаеща топка върху водата. Чашата с брендито беше паднала на земята. Нейтън затвори очи и направи гримаса.
Беше го хванала морска болест. Сара беше изпълнена със съжаление към нещастния си съпруг, но това чувство изчезна, когато той каза:
— Нямаше да се оженя за никого, ако не беше проклетото споразумение. Сега заспивай.
След като измънка тази забележка, той седна на края на леглото.
Сара отново се ядоса. Как се осмеляваше да й държи такъв тон? Тя беше също толкова болна, колкото и той, може би даже повече. Тя забрави за нежните му грижи и реши да му даде урок, който той дълго да помни.
— Съжалявам, че ти отвличам вниманието от работата, която имаш да вършиш, каквато и да е тя — започна тя. — Гърбът сега ме боли много по-малко, Нейтън. Благодаря ти. Стомахът ми също е добре. Предполагам, че не трябваше да ям тази риба за вечеря. Беше страшно вкусна, особено, когато сложих парче шоколад върху нея. Вкусвал ли си някога риба, подсладена по този начин? Не? — попита тя, след като той не отговори.
Изглежда той много бързаше да обуе панталоните си.
— Обикновено слагам само захар върху нея, но тази вечер исках да направя един опит. Между другото, готвачът обеща да приготви стриди, когато стигнем някое пристанище. Обожавам стриди. А ти? Те просто… се плъзгат по гърлото ти. Нейтън, няма ли да ме целунеш за довиждане?
Вратата се тресна, преди тя да довърши въпроса си. Сара се усмихна. Тя получи огромно удовлетворение от греховните си действия. Крайно време беше съпругът й да разбере, че трябва да благодари на съдбата, че я има за жена. Наистина беше крайно време.
— Така му се пада, щом е толкова упорит — промърмори тя на себе си.
Сара се зави до раменете, затвори очи и след минути заспа дълбоко.
Нейтън цяла нощ се мота на кораба. Той отиде в една част, където обикновено нямаше хора и никой не му обърна внимание.
Слънцето вече се подаваше на хоризонта, когато той се върна в каютата. Чувстваше се изцеден като мокро платно и буквално се сгромоляса върху леглото. Сара се събуди от движенията му. Тя се обърна и се сгуши в мъжа си.
Той започна да сумти, за да не започне тя отново да говори. Сара се наведе и целуна мъжа си по бузата. На слабата светлина на свещта тя видя колко е блед. Той също така имаше нужда от бръснене и изглеждаше отвратително с тъмните сенки под очите. Сара се протегна да го докосне с пръст по бузата.
— Обичам те, Нейтън — прошепна тя. — Дори при всичките ти кусури, Нейтън, аз въпреки това те обичам. Съжалявам, че съзнателно те разболях от морска болест. Съжалявам, че страдаш от подобна болест.
Доволна от признанието, особено след като беше сигурна, че той не е чул нито дума, Сара се обърна на другата страна. Тя въздъхна дълбоко.
— Вярвам, че трябва да помислиш за друга работа, съпруже. Морето изглежда не ти понася.
Той бавно отвори очи и се обърна към нея. Тя изглежда отново беше заспала. Беше толкова спокойна. Божествена.
Той искаше да я удуши. Съпругата му по някакъв начин беше разбрала за страданието му и съзнателно го беше използвала, за да му отмъсти. Тя сигурно се беше обидила на забележката му, че не би се оженил изобщо, ако не беше споразумението.
Скоро избликът на гняв се разсея и той усети, че се усмихва. Значи малката Сара не беше толкова невинна. Тя беше направила точно това, което би направил и той, ако имаше на разположение подобно оръжие и не беше в състояние да отвърне с физическа сила.
Когато беше ядосан, Нейтън обичаше да използва юмруците си. Тя използваше главата си и това му хареса. Въпреки това беше крайно време тя да разбере кой командва в този брак. Наистина крайно време. Тя не трябваше да използва лукавство срещу него.
Господи, тя изглеждаше прекрасно. Той изведнъж пожела да се люби с нея. Но разбира се не можеше заради деликатното й състояние и почти я събуди, за да я пита колко време щеше да продължи тази женска болест.
Умората най-накрая го обори. Точно когато вече заспиваше, усети Сара да хваща ръката му. Той не се отдръпна. Последната му мисъл, преди да потъне в дълбок сън, беше малко объркваща.
Тя трябваше да му каже.
Те бяха на два дена път от дома на Нора и Нейтън още веднъж помисли, че краят на пътешествието ще бъде спокоен.
Но трябваше да прояви повече разум.
Беше късно вечерта на двадесет и първо число от месеца. Небето почти не се виждаше от звездите и вятърът беше добър за всеки моряк — лек, но достатъчно силен. Те се придвижваха бързо — наистина с поразяваща бързина. Големият кораб стоеше добре във водата и пенеше вълните на океана, без да се поклаща. Човек можеше да сложи чаша грог на перилата, без да се страхува, че ще я изгуби — толкова спокойно беше морето и нямаше нищо, което да смути мечтите на моряците.