Брачна авантюра

Забележката му беше последвана от искрен смях. Тогава Честър заплашително пристъпи напред. Той постави ръцете си на кръста и каза:

— Той вече няма да мисли за каквото и да било. Никой от тях няма да го прави. Те ще станат храна на рибите, ако гласуването протече така, както аз мисля.

Разгорещените му думи лишиха Сара от самообладанието й. Тя отстъпи назад, докато буквално не се залепи за гърдите на мъжа си.

Нейтън не можеше да види лицето й, но той знаеше, че тя е изплашена. Сара гледаше Честър и каза:

— По рождение ли сте толкова зъл, сър?

Морякът нямаше готов отговор на този въпрос и само сви рамене.

— Добре тогава — извика Сара. — Гласувайте.

Тя отблъсна ръката на Нейтън и направи крачка напред.

— Само запомнете — добави тя бързо, когато ръцете отново се вдигнаха във въздуха, — че аз ще бъда много разочарована, ако гласуването е в полза на смъртта им. Много разочарована — добави тя драматично. — Ако обаче гласувате да хвърлите разбойниците зад борда и да ги оставите да доплуват до кораба си, ще бъда много доволна. Разбира ли всеки от вас какво искам да кажа?

Тя ги оглеждаше един по един, докато всеки от тях кимна.

— Това ли е? — попита недоверчиво Нейтън. — Това ли е всичко, което имаш да кажеш, за да разубедиш хората?

Той й се усмихваше. Тя също му се усмихна в отговор.

— Да, Нейтън. Сега може да гласувате. Обаче не мисля, че ти трябва да бъдеш допуснат до гласуването.

— Защо не? — попита той съвсем изумен. Изражението на лицето му показваше, че не я разбира.

— Виждаш ли, Нейтън, ти все още си много ядосан… защото скъпата ти съпруга беше наранена.

— Скъпата ми съпруга?

Тя го погледна ядосано.

— Аз.

Господи, тя го дразнеше.

— Знам, по дяволите, коя е жена ми — изръмжа той.

— Остави на екипажа си да реши — добави тя.

Той се съгласи само и само тя да си тръгне по-бързо.

Сара се усмихна навила, повдигна леко полата си и се отправи по стълбите.

— Стой в каютата си, Сара, докато свършим — нареди й Матю.

Тя усещаше погледа на всеки един мъж върху себе си Тя знаеше, че те чакат да изчезна от погледите им, за да продължат със непочтените си намерения. Джимбо дори беше затворил люка на каютата й, вероятно шумът да не достига до ушите й.

Тя изобщо не се чувстваше виновна за това, което възнамеряваше да направи. Нейните мотиви бяха благородни. Тя не можеше да позволи на екипажа да убие пиратите и когато на мъжете им мине гнева, те щяха да са й благодарни, че се е намесила.

Сара се спря, когато стигна най-горното стъпало. Тя не се обърна. Гласът й беше много смирен, когато каза на мъжа си.

— Нейтън? Аз няма да чакам в каютата, но изпрати някой да ми каже как е приключило гласуването. Искам да знам дали да бъда разочарована или не.

Нейтън се намръщи на странното й желание. Той знаеше, че си е наумила нещо, но не знаеше какво можеше да измъдри, за да накара мъжете да променят решението си.

— Къде ще чакате, госпожо? — попита Джимбо.