Брачна авантюра

— Предполагам, че ще подремна — прошепна тя. — Много съм изморена.

Нейтън й препречи пътя.

— Дай да видя лицето ти — заповяда той.

Той държеше ръцете на кръста си. Сара продължи да стои с наведена глава и той виждаше само темето и тила й. Нейтън усети, че тя трепери.

— Боли ли, Сара? — попита той с топла загриженост.

Сара поклати глава. Тя все още не можеше да го погледне. Нейтън посегна към брадичката й, но тя отблъсна ръцете му.

— Въобще не боли — излъга тя.

— Тогава защо плачеш?

При звука на нежният му глас, тя затрепери още по-силно.

— Не плача — прошепна тя.

Нейтън започна да се тревожи. Той я прегърна през кръста и я придърпа към себе си. Какво ли, по дяволите, ставаше в ума й в този момент, запита се той. Сара винаги е била толкова откровена с него. Никога не му се налагаше да се тревожи какво мисли тя. Тя винаги му казваше. Винаги, когато тя се безпокоеше за нещо или имаше някакъв проблем, той незабавно беше уведомяван. И когато му кажеше какво я безпокои, предоставяше на него да разреши проблема.

Нейтън се усмихна вътрешно. По дяволите, беше се справял с всеки неин проблем, помисли той.

— Бих искала да си почина сега, Нейтън — прошепна тя, като започна отново да мисли за себе си.

— Първо ще ми кажеш какво те тревожи — заповяда той.

Тя избухна в ридания.

— Все още ли искаш да ми кажеш, че не плачеш? — попита той с раздразнение.

Тя кимна, притисната до гърдите му.

— Джейд никога не плаче.

— Какво каза?

Сара не повтори. Тя се опита да се отдръпне от него, но Нейтън не й позволи. Той я държеше здраво с едната си ръка, а с другата повдигна брадичката й. Нежно отмести косата от лицето й.

Когато видя тъмната подутина на бузата й, изражението на лицето му стана убийствено.

— Трябваше да убия онзи кучи син — прошепна той.

— Аз съм страхливка.

Тя направи това признание и когато той я погледна с недоверие, тя започна да кима с глава.

— Това е истина, Нейтън. До днес не бях осъзнала това, но сега знам истината за себе си. Аз въобще не съм като Джейд. Мъжете са прави. Аз не мога да се сравнявам с нея.

Той беше толкова изненадан от разгорещените й думи, че не усети кога се е измъкнала от ръцете му, докато тя не се обърна и не тръгна към леглото. Той седна до нея и се загледа в скута й.

— Сега ще поспя — прошепна тя отново.

Той никога нямаше да я разбере. Нейтън поклати глава и се опита да не се усмихне. Щеше да нарани чувствата на съпругата си, ако тя помисли, че й се присмива. Сара отново покри с косата си дясната част на лицето. Беше очевидно, че подутината я смущава.

— Аз не само съм страхливка, Нейтън. Аз съм грозна. Джейд има зелени очи, нали? Мъжете казват, че косата й е червена като огън. Джимбо казва, че тя е красива.

— Защо, по дяволите, говориш за сестра ми? — попита Нейтън.

Той веднага съжали за грубия си тон. Той искаше да успокои Сара, а не още повече да я разстрои. С много по-мек глас той каза:

— Ти не си страхлива.