Брачна авантюра

— Намерили ли са го някога, госпожо? — попита Кентли.

Сара поклати глава.

— Между двамата могъщи барони избухнала война. Някои казват, че никога не е имало никакъв кръст и той бил използван само като оправдание за нахлуването и превземането на земите на другия. Аз вярвам, че кръстът е съществувал.

— Защо? — попита Честър.

— Защото, когато баронът на Сент Джеймс умирал, той прошепнал: Гледайте към небето за моето богатство.

След като каза това, Сара кимна с глава.

— Хората не лъжат, когато им предстои да се срещнат със Създателя — заяви тя. — Веднага щом изрекъл тези думи, той се хванал за сърцето и издъхнал.

Ръката й се премести към гърдите и тя наклони глава. Някои от мъжете започнаха да ръкопляскат.

— Вие не вярвате на тази история, нали, лейди Сара?

— О, да — отвърна тя. — Някой ден Нейтън ще намери кръста за мен.

Нейтън реши, че жена му е безнадеждна мечтателка. Но той се усмихна, защото изведнъж осъзна, че харесва нейната жизнерадост.

— Звучи сякаш капитанът ще трябва да ходи на небето, за да го намери — каза Честър.

— О, не — възрази Сара. — Това е било само едно указание, когато баронът е казал — Гледайте към небесата. Той е хитрувал.

Разговорът продължи още няколко минути. Задаваше се буря и вятърът стана прекалено силен, за да не му обърнат внимание. Сара отиде в каютата си, за да остави въглените си. Остатъка от деня тя прекара с леля си, но привечер Нора вече се прозяваше като дете и Сара я остави, за да може леля й да си почине. Събитията от днешния ден сигурно я бяха изтощили.

Всъщност Сара беше много изморена. Докато оправяше леглото за нощта, усети, че гърба я боли и я промушва в кръста и слабините. Болката беше сигурен показател, че започваше месечният й цикъл.

След час започнаха болезнените спазми. Те бяха по-силни от обикновено. Болеше я толкова силно, че тя не се сети да се разтревожи, че Нейтън може да научи за състоянието й. Тя започна да се тресе. Това беше от болката. Но, независимо че в каютата беше топло и влажно, тя скоро усети, че мръзне.

Сара облече дебелата бяла памучна нощница, изпълзя в леглото и се зави с три юргана.

Не можеше да си намери място, независимо каква поза заемаше. Кръстът я болеше сякаш беше пречупен и скоро тя започна да стене от болка.

Нейтън не се върна в каютата, докато не се смени нощната вахта. Сара обикновено оставяше свещта запалена, но сега в стаята беше тъмно като в рог.

Той чу стоновете й. Бързо запали две свещи и се отправи към леглото й.

Въпреки това не можа да я види. Тя се беше увила като пашкул под камарата завивки.

— Сара?

Тревогата ясно личеше в гласа му. Когато тя не му отговори незабавно, Нейтън издърпа завивките от лицето й.

Той така се изплаши, че чак се изпоти. Лицето й беше бяло като чаршафите, Сара издърпа отново завивките през главата си.

— Сара, какво има, за Бога?

— Излез, Нейтън — прошепна тя. Гласът й беше заглушен от завивките, но той я разбра. — Не се чувствам добре.