Брачна авантюра

— Ти си болна, защото не си чиста? Сара, това е най-необикновената болест, за която някога съм чувал. Ще се почувстваш ли по-добре, ако наредя да ти приготвят ваната?

Тя искаше да му извика, но знаеше, че това ще усили болката.

— Нейтън, това е… женска болест.

— Какво?

Господи, той щеше да я принуди да му каже.

— Имам месечен цикъл — извика тя. — Боли ме — процеди през зъби тя. — Някои месеци е по-лошо.

— Имаш месечен…

— Не съм бременна — отвърна тя веднага. — Моля те, иди си. Ако Бог е милостив, ще умра след няколко минути… ако не от болка, сигурно от срам, че трябва да ти обяснявам състоянието си.

Той беше успокоен, че тя не страда от смъртна болест и въздъхна с облекчение. След това се протегна да я потупа по рамото, но тя се отдръпна, преди той да може да я докосне. По дяволите, чувстваше се неудобно. Не знаеше какво да направи.

— Има ли нещо, което мога да направя, за да облекча болката ти? — попита той. — Искаш ли нещо?

— Искам майка си — промърмори тя. — Но не мога да я имам, нали? О, върви си, Нейтън. Нищо не можеш да направиш.

Тя отново се зави през глава и издаде още един жалостив стон. Нейтън сигурно беше решил да я остави на мира, помисли тя, когато чу вратата да се затваря. Тя заплака. Как се осмеляваше да я остави сама в такива страдания? Тя беше излъгала, че иска майка си. Тя искаше Нейтън да я прегърне и този упорит мъж беше длъжен да отгатне желанието й и да разбере от какво в действителност се нуждае.

Нейтън незабавно се отправи към каютата на Нора. Той не си направи труда да почука. Когато вратата се отвори, дълбок глас извика:

— Кой е там?

Нейтън почти се усмихна. Той разпозна оживения глас на Матю. Морякът очевидно споделяше леглото на Нора.

— Трябва да говоря с Нора — заяви той.

Лелята на Сара се стресна и се събуди. Тя ахна от изненада и се покри до брадичката със завивките. Лицето й стана доматеночервено.

Нейтън се доближи до леглото, застана с ръце зад гърба и се загледа в пода.

— Сара е болна — заяви той, преди Нора да може да каже нещо.

Смущението на Нора, че е сварена в такова положение, бързо изчезна, когато чу думите му.

— Трябва да отида при нея — прошепна тя и седна в леглото. — Знаеш ли от какво е болна?

— Искаш ли аз да я погледна? — попита бързо Матю. Той вече отхвърляше завивките настрани.

Нейтън поклати глава и след като прочисти гърлото си, каза:

— Това било… нещо женско.

— Какво женско? — попита Матю искрено изненадан.

Нора разбра. Тя потупа Матю по ръката, но през цялото време гледаше Нейтън.

— Много ли я боли?

Нейтън кимна.

— Боли я ужасно, мадам. Сега ми кажи какво мога да направя, за да й помогна?

Нора помисли, че той прилича на военен командир с този рязък глас.

— Понякога чаша чисто бренди помага — предложи Нора. — Една мила дума също няма да й навреди, Нейтън. Жените понякога стават много емоционални по това време на месеца.

— Има ли нещо друго, което мога да направя за нея? — измънка той. — Господи, Нора, тя се мъчи. Не мога да го допусна.