Брачна авантюра

Господарката им ги беше спасила. Дори вечно намръщеният Честър я възхваляваше.

Сара отиде с Матю да вземе Нора от трюма, и чак когато отвориха люка, тя си спомни за двамата пленници. Нейтън изчака Сара да напусне палубата и след това удари с юмрук всеки един от пиратите. Силните стонове привлякоха вниманието на Сара, но когато тя се обърна и попита мъжа си какъв е този ужасен шум, той само сви рамене и благосклонно помогна на двамата забравени пленници да полетят зад борда.

За Сара беше голямо удоволствие да преразкаже на Нора всички станали събитията. Леля й беше прекрасен слушател. Тя похвали племенничката си за нейната смелост и съобразителност.

— Не трябва да създавам в теб впечатлението, че съм била смела през цялото време — призна Сара.

Тя стоеше с леля си но средата на коридора. Вече беше показала на Нора мястото зад преградата, където се беше скрила.

— Аз същевременно бях ужасена — добави тя, кимайки с глава.

— Това няма значение — каза Нора. — Ти помогна на съпруга си. Това е още по-важно, защото въпреки че си се страхувала, ти не си го изоставила.

— Знаеш ли, че Нейтън не ми каза нито една дума на благодарност? — попита Сара. — Това го осъзнах току-що. Мислиш ли, че…

— Мисля, че не е имал време да ти благодари, Сара, но се съмнявам, че ще го направи, дори когато има достатъчно време. Той е малко…

— Упорит?

Нора се усмихна.

— Не, скъпа, не упорит, просто е горделив.

Сара реши, че е по малко и от двете. Въодушевлението й беше преминало, но ръцете на Сара започнаха да треперят. Започна да й се гади и половината от лицето й започна болезнено да пулсира.

Тя обаче нямаше да безпокои Нора и ще изтърпи стоически болките.

— Знам, че си чула шушуканията, които те сравняват със сестрата на Нейтън — каза Нора.

Тя не беше чула нищо такова, но се направи, че е научила, за да накара леля си да продължи. Сара кимна и каза:

— Джейд дълго време е била господарка на този кораб и екипажът е много привързан към нея.

— Знам, че коментарите им може да са наранили чувствата ти, дете — каза Нора.

— За какви коментари говориш? — попита Сара. — Аз съм чула толкова много.

— О, това, че плачеш през цялото време — отговори Нора. — Джейд никога не плачела. Тя не показвала чувствата си. Тя също така е била изключително смела. Чувала съм толкова хубави разкази за празненствата, които са устройвали тя и моряците. Но ти вече си чувала — всичко това. — продължи Нора, като махна с ръка. — Не говоря за това, за да те накарам да мислиш, че мъжете още те считат за по-низша, Сара. Не, особено след днешните събития. Ти спечели сърцата им и тяхната преданост. Обзалагам се, че в бъдеще те няма да правят сравнения. Те видяха, че си също толкова смела, колкото тяхната Джейд.

Сара се обърна, за да отиде в каютата си.

— Предполагам, че трябва малко да си почина, лельо — прошепна тя. — Станалите събития ме изтощиха.

— Наистина изглеждаш бледа, Сара. Беше страхотна сутрин, нали? Аз пък ще отида да намеря Матю и, ако не е прекалено зает, ще прекарам малко време с него. След това и аз ще отида да си почина.