Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Той ще се храни с млякото на майка си, жено.
— Той не харесва млякото на майка си.
— Да не би да обиждаш съпругата ми?
Джейми нетърпеливо го изгледа. Как й се искаше да може по някакъв начин да влее малко здрав разум дебелата глава на този планинец!
— Казвам ви какво трябва да направите, за да живее това бебе! — извика тя. То нима да понесе още един пристъп на болестта. Моля ви, сър, обещайте ми…
Рязкото му кимване я успокои. Подаде малкото вързопче отново на баща му и се запъти към Гейвин и Маркъс.
— Вие сте най-неблагодарният човек, когото съм срещала промърмори тя.
— Неблагодарен?
Той отново крещеше, Младата жена рязко се обърна сложи ръце на кръста си и му метна изпепеляващ поглед.
— Да, неблагодарен! — извика тя. — Вие би трябвало да ми изкажете своите горещи благодарности, Макферсън, а не да ми крещите.
Очите на леърда се присвиха злобно. Джейми усещаше, че по някакъв начин гордостта му е наранена, но нямаше представа защо.
— Аз настоявам вие да ми се извините, задето сте отвлекли сина ми, ако не го сторите, ще има война.
— Това, от което имаш нужда, е един хубав ритник по задника, стар пръч такъв! — извън себе си от яд изкрещи Джейми. — И точно това ще получиш, ако не се отнасяш с уважение към мен!
— Ти си взела сина ми!
Господи, колко глупав човек! Конят му бе не по-малко неприятен от стопанина си. В мига, в който възрастният леърд пусна юздите му, животното се опита да захапе рамото на Джейми, а Макферсън изглежда нямаше никакво намерение да му попречи, както нямаше намерение и да спре да крещи.
— Чакам извинението ти! — изрева той.
Джейми удари коня му и го избута от рамото си.
— Как смееш да искаш извинение от мен? Аз не съм отвлякла сина ти и ти много добре го знаеш. Можеш да стоиш тук, докато пукнеш, но няма да чуеш извинение от мен!
Бебето се разплака.
— О, по-добре заведи сина си при майка му! И да не си се появил отново в земите на Кинкейд, докато не се научиш как да се държиш!
Макферсън изглеждаше така, сякаш се канеше да я удари. Нарочно отпусна юздите на коня си. Животното веднага се опита да вкуси от рамото й, но тя силно го удари.
Макферсън възмутено изрева.
— Тя удря коня ми! Всички го видяхте. Жената на Кинкейд удря коня ми! Не само че обиди съпругата ми, но и удря коня ми…
— А, за Бога — прекъсна го Джейми, — тръгвай веднага! Иначе те ударя и теб!
Когато воинът от лявата страна на Макферсън посегна към меча си, Джейми измъкна кинжала от ножницата, закачени на колана й. Обърна се към мъжа, вдигна оръжието и рече:
— Свали ръката си оттам или кинжалът ми ще прониже гърлото ти, преди да успееш дъх да си поемеш. А когато аз нанасям рани — предизвикателно продължи тя, — после няма кой да ги лекува.
Воинът се поколеба за миг, сетне се подчини. Джейми кимна.
— Махайте се, веднага се махайте от земята ми — нареди тя и прибра кинжала.
Внезапно се почувства уморена. От дълго време не бе избухвала така. Малко се срамуваше от държанието си и мислено благодари на Бога, че само Гейвин и Маркъс бяха свидетели на гнева й.
Разбира се, за всичко бе виновен този Макферсън. Навярно бе живял в пещера. Имате животински маниери и би накарал и светец да се разкрещи.
Най-добре сега бе да се оттегли с достойнство. Джейми се обърна, възнамерявайки да влезе в замъка, без дори да хвърли поглед назад. Така щеше да отвърне на грубостта на Макферсън.
Закова се на място обаче, когато видя зад гърба си воините на Кинкейд — въоръжени и готови за бой. Ала не поради тази причина се разтуптя сърцето й. Не, причината бе самият Алек Кинкейд, изправен в средата. Главата й се замая и я прониза остра болка.
По дяволите, той сигурно бе видял всичко! Внезапно изпита желание просто да се обърне и да тръгне към Англия.
В момента не можеше да реши коя е по-голямата заплаха — свирепото изражение на Алек можеше да подплаши цяло стадо овце. В сравнение с него Макферсън приличаше на светец.
Кинкейд бе скръстил ръце на гърдите си. Краката му бяха разкрачени — лош знак, лицето му бе сурово и непреклонно. Изглеждаше, както когато ги нападнаха онези бандити.
Все пак Джейми реши, че ако смяташе да я убие, нямаше да го направи пред толкова свидетели. В стомаха и запърхаха пеперуди. Тя не бе толкова важна за него, че да устройва публична екзекуция.
Приближи се, но той не каза нито дума. Бутна я зад гърба си и пристъпи напред. Незабавно бе заобиколена от стена от воини.
Те закриваха гледката и тя не можа да види нищо, макар че се бе надигнала на пръсти и се опитваше да надзърне над рамото на Маркъс.
Между двамата вождове се разлетяха гневни думи.
Джейми се смая, защото чу, че Алек я защитава. За него бе смъртна обида, че един от хората на Макферсън се е осмелил да докосне меча си в присъствието на лейди Кинкейд. Алек бе вбесен! Дяволски вбесен!