Любов по време на холера

Работите по ремонта продължиха почти три години и съвпаднаха с едно краткотрайно съвземане на града в резултат от разцвета на речното корабоплаване и съпътствуващата го търговия — същите фактори, на които се бе крепяло величието му в колониалната епоха, превърнало го за повече от два века във врата на Америка. По това време обаче у Трансито Ариса се появиха първите симптоми на неизлечимата й болест. Нейните постоянни клиентки идваха в магазинчето й все по-състарени, бледи и съсухрени, а тя, която половин живот бе имала вземане-даване с тях, не можеше да ги познае или объркваше вещите на едната с нещата на другата — твърде сериозна грешка в търговия като нейната, където, за да се опази доброта име — и собственото, и чуждото, — не се подписваха документи, ами достатъчна гаранция беше честната дума. Отначало изглеждаше, че оглушава, но скоро стана ясно, че паметта й изтича капка по капка. Затова тя ликвидира заложната си търговия и със скъпоценностите от делвите можа да завърши и мебелира къщата, та дори й останаха доста от най-старинните и ценни бижута в града, защото собственичките им нямаха средства да си ги откупят.

По същото време Флорентино Ариса вече имаше твърде много ангажименти, но те дори за миг не отслабиха страстта му към бракониерската любов. След разюзданата авантюра с вдовицата на Назарет, която му откри пътя към уличната любов, той продължи да излиза на лов за самотни нощни птички още няколко години, все с илюзията да намери утеха за мъката по Фермина Даса. А после вече не можеше да определи дали навикът му да блудствува безнадеждно беше потребност на съзнанието или просто порок на тялото. Все по-рядко се отбиваше в хотела на час не само защото интересите му бяха поели в други посоки, ами защото не обичаше да го виждат там в похождения, съвсем различни от целомъдрените му домашни навици. И все пак в три неотложни случая той прибягна към лесното средство на една епоха, в която не бе живял: предрешваше като мъж приятелката си, опасяваща се да не бъде разпозната, и заедно влизаха в хотела, нагласени като среднощни гуляйджии. Но поне в два от случаите все някой бе разбрал, че той и предполагаемият му другар не отиват в кръчмата, ами в стаята, и репутацията на Флорентино Ариса, и без това вече доста накърнена, понесе съкрушителен удар. Накрая той престана да ходи, а в малкото случаи, когато все пак отиваше, не беше, за да навакса пропуснатото, а точно обратното — търсеше подслон да се съвземе от прекаляването.