Любов по време на холера

Едва-що направил го, тя го нападаше моментално на самия диван, където го бе разсъблякла, и в много редки случаи го водеше в леглото. Плъзваше се под него и го завладяваше целия само за себе си, потънала напълно в себе си, тръпнеща със затворени очи в своята абсолютна вътрешна тъмнина, докато се отпуснеше в изнемога, без да чака никого, и полетеше сама в своята пропаст с радостен взрив от пълната победа, който разтърсваше целия свят. Флорентино Ариса оставаше омаломощен, окапал, плувнал в локвата пот на двамата, но с усещането, че не е нищо повече от инструмент за удоволствие. Казваше й: „Третираш ме, сякаш съм още един сред другите.“ Тя се изсмиваше като освободена жена и казваше: „Напротив, сякаш си един по-малко.“ Той оставаше с впечатлението, че тя обира всичко за себе си със скъперническа настървеност, и с наранена гордост излизаше от къщата й, решен да не стъпи повече в нея. Но неочаквано се събуждаше без цел, с ужасяващо ясно съзнание за самотата в нощта и споменът за самовглъбената любов на Аусенсия Сантандер му я разкриваше такава, каквато беше: капан на щастието, който той презираше и в същото време жадуваше, но от който му беше невъзможно да избяга.

Една неделя, две години след запознанството им, щом той пристигна, тя първо свали очилата му, за да го целува по-добре, и така Флорентино Ариса разбра, че бе започнала да го обича. Въпреки че още от първия ден се почувствува много добре в тази къща, която вече обичаше като своя, не беше прекарвал тук повече от два часа, никога не бе пренощувал и само един път остана за вечеря, защото тя му бе отправила официална покана. Всъщност отиваше за това, което вършеше всеки път, понесъл за подарък една самотна роза, и изчезваше до следващата непредвидена възможност. Но в неделята, когато тя му свали очилата, за да го целуне, отчасти заради това и отчасти защото заспаха след бавната и спокойна любов, прекараха следобеда в огромното легло на капитана. Като се събуди от дрямката, Флорентино Ариса все още си спомняше писъците на папагала какаду, които остро контрастираха с красотата му. Но тишината стоеше някак прозрачна в четири часа и през прозореца на спалнята следобедното слънце очертаваше профила на старинния град, позлатяваше куполите му и запалваше пламъци в морето, проснало се до Хамайка26. Аусенсия Сантандер протегна похотливо ръка, търсейки инертното животно, но Флорентино Ариса я отстрани. Каза: „Сега не, изпитвам странното чувство, че някой ни гледа.“ Щастливият й смях накара папагала какаду да закряка отново. Тя каза: „Този претекст няма да го приеме даже жената на Йон…“ Тя, разбира се, също не го прие, но го призна за добър, и двамата се любиха дълго и безмълвно, без да повторят. В пет часа слънцето все още беше високо, тя стана от леглото, пак безкрайно гола, с органдиновата фльонга в косата, и отиде да вземе нещо за пиене от кухнята. Но не направи и крачка вън от спалнята и нададе ужасяващ вик.