Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
От този период датираха неговите по-скоро наивни теории за зависимостта между физиката на жената и любовните й таланти. Отнасяше се с недоверие към чувствения тип жени, които изглеждаха способни да погълнат суров даже цял кайман, а в леглото обикновено бяха невероятно пасивни. Предпочиташе другите — ония кльощави жабички, които никой не си правеше труда да загледа по улиците и които, разсъблечени, сякаш оставаха по нищо и предизвикваха съжаление със скърцането на кокалите си при първия допир, но в същото време бяха способни да превърнат в боклук и най-шумния и хвалещ се мъжага. Беше си подготвил записки от най-разнообразни наблюдения по въпроса, защото възнамеряваше да напише практическо допълнение към „Секретар на влюбените“, но и този проект има злощастната съдба на първия, защото Аусенсия Сантандер го преобърна целия от лице и от опаки с мъдростта си на старо куче, изправи го неколкократно с главата надолу, с краката нагоре, преобрази го до такава степен, сякаш отново го роди, натроши на парченца теоретичната му виртуозност и показа на Флорентино Ариса единственото, което трябваше да знае за любовта: че никой не може да поучава живота.
Аусенсия Сантандер бе имала един двадесетгодишен условен брак, от който й бяха останали три деца, на свой ред задомили се и придобили деца, така че тя се самоизтъкваше като бабата с най-доброто легло в града. Никога не стана ясно дали тя бе напуснала мъжа си или той нея, или двамата се бяха напуснали взаимно, когато той отиде да живее с постоянната си любовница, а Аусенсия се почувствува свободна да приема посред бял ден през главния вход Росендо де ла Роса, капитан на речен кораб, когото много пъти бе приемала нощем през задната врата. Именно той, без много да се двоуми, доведе при нея Флорентино Ариса.
Доведе го на обяд. Донесе и една дамаджана с домашна ракия и най-вкусните продукти за приготвянето на едно епично санкочо, каквото можеше да се направи само с домашни кокошки, с телешко месо, младо прасенце и зеленчуци и корени от крайбрежните села. Флорентино Ариса обаче не прояви в първия миг никакъв ентусиазъм към чудесата на кухнята, нито към пищностите на стопанката — той бе очарован от красотата на дома. Завладя го самата къща — беше прохладна и светла, с четири големи прозореца към морето, а от другата страна, в дъното, се откриваше гледка към старинния град. Плениха го множеството красиви вещи, които придаваха на салона някаква неопределена, но строга атмосфера, за което спомагаха и най-разнообразните произведения на фолклорното изкуство, донесени от пътуванията на капитан Росендо Роса и разположени във всички възможни кътчета, така че нямаше място за нито едно повече. На терасата към морето, кацнал на специален обръч, се люлееше малоазийски папагал какаду с такива невероятно бели пера и дълбокомислен смирен зид, че навеждаше на размисли — по-красиво животно Флорентино Ариса не бе виждал никога.
Капитан Росендо де ла Роса се зарази от интереса на госта и му разказа в подробности историята на всяка вещ. Докато говореше, той методично отпиваше на глътки от домашната ракия. Изглеждаше направен от бетон: беше огромен, косми покриваха цялото му тяло с изключение на главата, имаше гъсти, щръкнали мустаци и глас, наподобяващ звука на скрипец, който не можеше да бъде ничий освен негов собствен, и целият той преливаше от любезност. Но трудно би се намерило тяло да издържи пиенето му. Преди да седнат на масата, той бе преполовил дамаджаната и се стовари по очи върху таблата с чаши и бутилки, сред продължителен трясък и звън на счупени стъкла. Аусенсия Сантандер трябваше да помоли Флорентино Ариса да й помогне да довлекат до леглото неподвижното му тяло на неподвижен кит и да го разсъблекат, както беше заспал. После в изблик на вдъхновение, за което благодариха на щастливите си звезди, и двамата се разсъблякоха в съседната стая и продължиха да се събличат винаги щом капитанът заминеше.
Нямаше опасност от никакви изненади, защото Росендо де ла Роса притежаваше навика на добър мореплавател да известява за пристигането си със сирената на кораба още на разсъмване, първо с три дълги свирки за съпругата и деветте деца и после с две прекъснати и меланхолични за любовницата.