Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Най-приятният му спомен от онова време беше за онова много стеснително девойче, почти дете, което разтреперано го помоли да напише отговора на едно пламенно писмо, току-що получено и което Флорентино Ариса разпозна, че бе написал самият той предния ден. Отговори в различен стил, подобаващ на вълнението и възрастта на девойката, и с почерк, който да прилича на нейния, защото умееше да изнамира почерк за всеки отделен случай и според характера на човека. Написа писмото, въобразявайки си какво би му отговорила Фермина Даса, ако го обичаше така, както клетото девойче обичаше своя възлюбен. След два дни, естествено, трябваше да напише и отговора на годеника — със същия почерк, стил и вид любов, които бе придал на първото писмо, и така се озова въвлечен в трескава кореспонденция със самия себе си. Неминал и месец, двамата дойдоха поотделно да му благодарят за това, което той самият бе предложил в писмото на годеника и бе приел с преклонение в отговора на момичето — щяха да се женят.
Едва когато им се роди първото дете, те разбраха в един случаен разговор, че писмата и на двамата са писани от един и същ писар, и отидоха за първи път заедно на Портала с поканата да стане кръстник на детето. Флорентино Ариса така се въодушеви след очевидната полза от своите измислици, че намери време — колкото и да не му стигаше — да напише „Секретар на влюбените“ — много по-обширен и поетичен от продаващия се тогава срещу двадесет сентавос на порталите, който половината град знаеше наизуст. Подреди въображаемите ситуации, в които биха могли да се срещнат с Фермина Даса, като за всяка описа толкова модели, колкото варианти му се струваха възможни и в едната, и в другата посока. Накрая разполагаше с хиляда писма в три тома, дебели като речника на Коварубиас, обаче никой издател в града не пое риска да ги публикува и те си останаха на тавана в къщата заедно с други книжа от миналото, защото Трансито Ариса твърдо отказа да изрови делвите и да пропилее спестяваното цял живот за някаква издателска щуротия. След години, когато Флорентино Ариса разполагаше със собствени средства, за да издаде книгата, разбра, макар и с усилие, че любовните писма вече са излезли от мода.
Докато Флорентино Ариса правеше първите си стъпки в Карибската речна компания и пишеше безплатно любовни писма при Портала на писарите, приятелите му от младежките години се убеждаваха, че малко по малко и безвъзвратно го губят. Така и беше. Когато се върна от пътуването по реката, той се срещаше с някои от тях с надеждата да посмекчи спомените за Фермина Даса, играеше билярд, ходеше на последните си балове, оставяше се на случайността да бъде избран с жребие от някое момиче, правеше какво ли не, за да стане отново това, което беше. По-късно, когато чичо му Леон XII го назначи на работа, той играеше домино с колегите от службата си в Търговския клуб, а те почнаха да го приемат като свой едва когато взе да говори само за плавателната компания и вече не я споменаваше с цялото име, а с инициалите — КРК Промени дори начина си на хранене. От безразличен и нередовен в храненето сега мина към неизменен и строг режим, който спазваше до края на живота си: една голяма чаша черно кафе за закуска, парче варена риба с ориз за обяд, чаша кафе с мляко и малко сирене преди лягане. Пиеше черно кафе по всяко време, навсякъде и при каквито и да било обстоятелства, като стигаше до тридесет чашки дневно: това беше напитка, подобна на суров нефт, която той предпочиташе да си приготвя сам и винаги му беше подръка в един термос. Станал бе друг човек, противно на твърдата си решимост и мъчителните усилия да продължи да бъде същият, какъвто бе преди смъртоносното си стълкновение с любовта.
Истината е, че никога нямаше да бъде същият. Да си възвърне Фермина Даса, стана единствената цел в живота му и толкова беше сигурен в постигането и, рано или късно, че убеди Трансито Ариса да продължи ремонта на къщата, за да има готовност да я приеме в момента, когато стане чудото. За разлика от съпротивата й на плана му да издаде „Секретар на влюбените“ този път Трансито Ариса отиде много по-далеч — купи къщата в брой и подхвана пълното й възобновяване. Помещението с леглото превърнаха в салон за гости, на горния етаж построиха една спалня за съпрузите и една за децата, които щяха да имат — и двете просторни и много светли, — а на мястото на старата тютюнева фабричка направиха богата градина с всякакви видове розови храсти, на които сам Флорентино Ариса посвещаваше свободните си часове на разсъмване. Единственото, което остана недокоснато — като свидетелство на благодарност към миналото, — бе бившето магазинче. Задната му стаичка, където спеше Флорентино Ариса, запазиха каквато си беше — с окачения хамак и масата за писане, отрупана безредно с книги, — но самият той се настани в съпружеската спалня на горния етаж. Тя беше най-прохладната и широка стая в къщата и имаше вътрешна тераса, където вечер много приятно се усещаха морският бриз и уханието на розовите храсти, пък и най-много отговаряше на монашеската строгост на Флорентино Ариса. Стените бяха голи и празни, само варосани, мебелите съвсем оскъдни — едно каторжническо легло, нощно шкафче със свещ, забодена в гърлото на бутилка, един стар гардероб и кана за миене с леген.