Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
— Ако не си способен да напишеш едно търговско писмо, ще събираш боклука по кея — каза му той.
Флорентино Ариса прие предизвикателството. Положи върховни усилия да усвои земната простота на търговската проза, като подражаваше на образци от нотариалните архиви с такова старание, с каквото по-рано подражаваше на модерните поети. По това време прекарваше свободните си часове пред Портала на писарите, като помагаше на неграмотните влюбени за парфюмираните им писъмца, за да разтовари сърцето си от всичките любовни слова, които му оставаха неупотребени в митническите документи. Но и след шест месеца въпреки всичките си старания той не бе успял да заглуши в себе си гласа на поета. И когато чичо Леон XII го смъмри за втори път, той се призна за победен, обаче с известна гордост:
— Интересува ме единствено любовта.
— Лошото е, че без речно корабоплаване няма любов — отвърна чичото.
Изпълни заплахата си и го прати да събира боклука по кея, но му даде думата си, че ще го издига постепенно по стълбата на добросъвестната служба, докато, си намери мястото. Така и етапа. Никакъв вид работа не успя да го сломи, колкото тежка или унизителна да беше, не го обезсърчи жалката заплата и нито за миг не загуби свойствената си невъзмутимост пред обидите на началниците си. Но пък и не беше наивен — и всеки, който се изпречи на пътя му, изпита силата на безпощадната му решителност, способна на всичко зад привидната безпомощност. Както бе предвидил и желал чичо Леон XII, в предприятието за него не остана тайна, която да не познава, защото за тридесет години пълна всеотдайност и упорство бе минал през всички длъжности. С всяка се справяше изключително умело, като проучваше нишка по нишка тази загадъчна тъкан, толкова сходна със служенето на поезията, но така и не постигна мечтания боен медал — да напише поне едно приемливо търговско писмо, едно-едничко. Без да си го бе поставял за цел, без, дори да съзнава, с живота си той доказа правотата на своя баща, повтарял до последния си дъх, че няма хора с по-практичен усет, по-упорити каменоделци и по-здравомислещи и опасни управници от поетите. Така поне му беше казал чичо Леон XII, който обичаше да разправя за баща му в лиричните мигове на сърцето си и извая у него представата по-скоро за мечтател, отколкото за делови човек.
Разказа му, че Пио Кинто Лоайса използувал службата си по-скоро за удоволствие, отколкото за работа, и все си уреждал в неделя да излиза от къщи под предлог, че трябва да посреща или изпраща някой кораб. Нещо повече: бил накарал да сложат в двора на складовете един излязъл от употреба парен котел със сирена, която някой пускал да бучи според плавателния код, та да не се усъмни съпругата му. Като направи изчисления, чичо Леон XII реши, че Флорентино Ариса е бил заченат на писалището в недобре заключената канцелария през някой душен неделен следобед, докато съпругата на баща му е чувала от къщи прощалната сирена на кораб, който никога не е отплавал. Когато тя откри това, вече беше късно да му търси сметка за позора, защото съпругът бе починал. Живя дълги години след него, съсипана от горчивина, че няма дете, и в молитвите си непрестанно призоваваше бог да прокълне завинаги незаконния син.
Образът на бащата смущаваше Флорентино Ариса. Майка му бе говорила за него като за велик човек, но без търговски наклонности, озовал се в речната търговия, защото по-големият му брат бил много близък сътрудник на германския комодор Ханс Б. Елберс, предшественик на речното корабоплаване. Всичките братя бяха извънбрачни деца от една майка, готвачка по професия, родила ги от различни мъже, и всички носеха нейната фамилия след малкото име на някой папа, избрано напосоки от житията на светиите, с изключение на чичо му Леон XII, който бе кръстен на папата, живял по времето, когато той се бе родил.