Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Освен!
Ресниците й се спуснаха.
— Ейдриън, ще ме оставиш ли просто на мира? Моля те, злорадствай си сам. Ти спечели отново. Ти никога не губиш.
Отказваше да отвори очи. Усети погледа му, който се задържа дълго върху нея, а след това го чу как се облича, взема пушката и тръгва към вратата. Кой знае защо спря там.
— Ех, миледи, колко се лъжеш. Толкова пъти вече за малко не ме побеждават в схватките, че се чувствам направо безпомощен!
Даниел отвори изненадано очи. Но беше късно. Той вече беше излязъл. Не й оставаше нищо друго, освен да лежи и да размишлява.
Същия следобед воините отново тренираха на полето. Този път бяха на коне. Целеха се с копия с тъпи върхове срещу quintains — лост, на единия край на който се поставяше мишена, а на другия — тежест. Ездачите се приближаваха и, след като удареха мишената с копието, трябваше светкавично да се снишат, в противен случай биваха поваляни от тежестта. От крепостната стена Даниел наблюдаваше как съпругът й дава заповеди, как мъжете се смеят, когато някой не успее, как Ейдриън се грижи да му даде втора възможност. Изведнъж забеляза четирима въоръжени рицари, които препускаха по южния път. Водачът им носеше знамето на Едуард, принц на Уелс. Конниците се приближиха към Маклаклън и му подадоха подпечатан документ.
В този момент той вдигна поглед, сякаш инстинктът му го предупреди, че тя го наблюдава. Въпреки разстоянието графинята бе готова да се закълне, че усеща огъня в очите му. Най-после се обърна. Дъхът й секна, когато си даде сметка, че всъщност за тези усилени тренировки сигурно имаше основателна причина. Това послание вероятно беше зов. Маклаклън беше дошъл не само за да предяви правата си над нея, а и за да създаде по-голяма бойна сила в Авил, защото възнамеряваше да поведе хората й в битка за английския принц.
Младата жена се втурна към главната кула. Пътьом уведоми Рем, че внезапно й е станало много зле и тази вечер няма да слезе за вечеря. После буквално изчезна.
Нямаше да сподели компанията на пратениците на Едуард и не я интересуваше дали Ейдриън ще се почувства унизен от отсъствието й. Предпочиташе тази вечер да не предизвиква съдбата.
Монтейн изглежда повярва на версията й, че се чувства зле, толкова бе пребледняла. Разтри челото й с благовонни масла, нареди да донесат гореща вода, за да си направи топла вана, и изми косата й с розова отвара. Даниел й благодари и я помоли да я остави да поспи, като уведоми Маклаклън, че я измъчва ужасно главоболие.
Стъмни се. Младата жена седеше пред огнището, наблюдаваше пламъците и се изпълваше с все по-голяма омраза към него, задето щеше да поведе хората й да се бият за Едуард, краля на Англия. Нямаше право да прави подобно нещо! Но явно беше дошъл само за да си тръгне, след като се увери, че оставя зад себе си достатъчно силна английска част и повече няма опасност от вълнения срещу английското владичество тук в Гаскония.
Гневът й гореше със силата на огъня в огнището. След малко се изправи и закрачи напред-назад. Точно тогава вратата се отвори и затвори толкова тихо, че изобщо не я чу. Разбра, че е влязъл, едва когато се изправи пред нея и я загледа.
Най-после се обърна и замръзна, като го видя. Изражението му беше напрегнато и сурово, а очите — присвити и ядосани.
— Не изглеждаш болна, любов моя?
— О, лъжеш се. Кълна се, че не ми е добре. Повдига ми се от шотландци-предатели!
— Никога не съм имал нещо общо с предателите, Даниел. Заклел съм се пред Едуард III и служа на Уелския принц.
— И като нищо би разкъсал Франция на парченца!
— Не става дума за Франция. Воюваме срещу бунтовниците.
— През цялото време си знаел, че ще дойдеш, ще вземеш каквото искаш и ще си тръгнеш! Принуди мъжете да ти служат, без изобщо да се интересуваш кому са верни всъщност!
— Аз съм техният граф и техният господар, така че те ми дължат лоялността си.
— Те са мои хора!
— А ти си ми съпруга и, дяволите да те вземат, миледи, също трябва да ми бъдеш вярна!
— Нямаш право…
— Кампанията ще е кратка.
— Моли се на Бога да не свърши никога!
Маклаклън присви очи.
— Моли се на Бога, миледи, да не падна в боя, тъй като принцът, макар да те обича като брат, не ти вярва. Лично го сподели с мен. Ако останеш вдовица, последствията за теб може да не бъдат никак приятни.
— Така ли? Но поне няма да бъда повече пионка в твоите ръце! Съдбата ми ще зависи от мен самата. Може би ти, сър, би трябвало да се молиш Богу, тъй като ти грешиш. Авил е мой и може и да не ме намериш тук, когато се върнеш!
Моментално съжали за думите и безразсъдния си гняв, тъй като той я изгледа така ледено, че дъхът й секна, а след това се отправи заплашително към нея. Извика още, преди да я бе достигнал. Пръстите му се впиха грубо в ръката й; разтърси я с такава сила, че главата й се отметна назад и тя срещна погледа му.