Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Управлявай всичко от мое име! — заяви буйно Маклаклън.
Даниел не отговори, но се сгуши в него. Заспаха прегърнати, осветявани от огъня.
Когато графинята се събуди, огънят бе почти загаснал. Потръпна, но видя, че завивката от леглото е метната върху нея.
Въпреки това стаята й се стори вледеняваща. Празна. И тогава разбра — Ейдриън беше заминал.
Глава 16
Дните в Авил се редуваха мирно и тихо. Колелото на живота се въртеше. Селяните обработваха полята и се грижеха за добитъка и птиците, а зидарите укрепваха стените. Жените раждаха деца. Старите боледуваха и умираха. Слънцето изгряваше сутрин и залязваше вечер.
Но всеки път, когато край замъка минеше пътник, всеки път, когато се появеше поклонник, жонгльор, поет, духовник или който и да било друг, Даниел се вълнуваше силно. Новините бяха обезпокояващи. Ейдриън бе казал, че войските на принц Едуард смятат да потушат въстанието. Положението изглежда се влошаваше, защото френският крал не възнамеряваше да отстъпи.
Младата жена знаеше, че войната убива не само с оръжие. Тя унищожаваше реколтата и животните. Всяка армия трябваше да се храни. Войниците често опустошаваха земите със стратегическа цел — за да докарат глад на враговете си. Понякога победителите постъпваха по-почтено и само разграбваха завзетите села. Но друг път измъчваха мъжете, изнасилваха жените и оставяха децата сираци. Такъв беше светът, когато кралете ламтяха за повече.
И сякаш тревогите й за имението и хората не бяха достатъчни, ами се измъчваше и за своя съпруг, колкото и да не й се искаше да го признае. В негово отсъствие животът привидно си течеше по нормалния начин, тъй като Авил бе като добре смазано колело вече от години наред. Още майка й се бе погрижила за това. После и Ейдриън. Авил бе погранична територия и английските крале отдавна предявяваха претенции за него, затова се молеше всяка сутрин да стане чудо и крал Жан и крал Едуард да достигнат до споразумение.
И съпругът й, когото не преставаше да обвинява, да се завърне.
Не можеше да се примири с факта, че страда за него. Усещаше отсъствието му през студените нощи. Лежеше будна и си припомняше хапливите му коментари, усмивката му и изражението, което придобиваха понякога очите му, докато я гледаше. Лежеше будна до късно в мрака, изпълнена с желание да почувства неговата топлина и докосване. Въпреки това ден след ден си налагаше да изглежда спокойна. Авил беше неин. И винаги щеше да бъде. Със или без него.
От тръгването му вече бяха изминали няколко седмици. Даниел седеше в голямата зала и слушаше обясненията на един от зидарите за укрепителните работи по бойниците, когато се появи Дейлин с новината, че се задава група под знамето на граф Ланглоа, един от поддръжниците на крал Жан. Веднага отидоха там, откъдето сър Джайлс наблюдаваше със сериозен вид приближаването на французите. Графът яздеше с още петима конници. По всичко изглеждаше, че идват като мирна делегация.
— Ще ги приемем ли? — попита Дейлин.
— Какво друго можем да сторим? — отвърна Даниел. — Очевидно идват да разговарят мен.
— Плантагенетите водят тези спорове с френските крале вече от десетилетия.
— Крал Едуард определено има известно право.
Графинята с горчивина се взира известно време в малката групичка. Защо Едуард не можеше да се задоволи с Англия? И защо и се струваше, че френските крале само търсеха повод да дразнят английските и да твърдят, че Франция е много по-велика и по-важна от „задния двор“, както наречаха Англия? Имаше усещането, че я разкъсват на две. И внезапно й се прииска Господ да порази с гръм и двамата крале.
— Не мога да откажа да приема пратеник на крал Жан — обясни простичко тя. И изгледа строго двамата мъже. — Вие го знаете не по-зле от мен!
Отвориха вратите. Даниел стоеше на входа на голямата зала, заобиколена от своите хора и от хората на Ейдриън, когато французите влязоха в двора на крепостта. Беше чувала за Ланглоа от Симон и от крал Жан, но не го беше виждала. Той беше висок и добре сложен, с тъмни пламенни очи, тъмна коса и безупречно оформен мустак. Слезе от коня си, приближи се и й се поклони дълбоко.
— Миледи! Признавам, чувал съм невероятни приказки за вашата красота, но те не могат да се сравняват с действителността. За мен е огромно удоволствие да бъда тук като пратеник на нашия суверен, крал Жан Френски. Той ви дарява топче коприна, пристигнало неотдавна от Персия, а на съпруга ви — меч от толедска стомана.