Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Тромав ли?
Той се спря, възмутен.
— Лишен от всякаква грация! — Тя набърчи нос. — А!
За беда Маклаклън се озова прекалено бързо от нейната страна на коритото. Тя го прескочи отново, като парираше ударите. Успя да мине зад него, но той се обърна светкавично. С ослепително бързо движение на меча си графинята достигна бузата му и върху нея се появи капчица кръв. Понесе се добродушен смях. Блестящият поглед на Ейдриън я погали. Той също се усмихваше.
— Браво!
Даниел наклони грациозно глава.
— Скоростта може да повали и най-силния мъж!
— Но силата може да повали и най-бързата жена!
Следващият му удар разсече въздуха и изби меча от ръцете й.
Тогава тя разбра. Той си бе играл с нея през цялото време досега.
Но и тя не се бе посрамила и се беше била здраво.
— Бих могла да победя повечето мъже.
— Но не и мен.
— Това на бузата ти не е ли кръв?
— Само защото ти го позволих.
— Кръвта обаче е толкова малко само защото не исках да пролея повече!
Ейдриън повдигна вежди. Даниел се завъртя и взе книгата си от човека, на който я бе дала преди малко.
— Ползотворен ден!
Мъжете отвърнаха в хор:
— Миледи!
В следващия миг се отправи с високо вдигната глава към параклиса.
На другата сутрин се събуди от експлозии. Скочи, уви се в чаршафа и притича до тесния прозорец. В двора се бе събрала тълпа, но не се случваше нищо особено. Червено-златната глава на Ейдриън се открояваше. Беше облечен с риза, къса туника и тесни бричове. Явно още не беше готов за изморителните тренировки по езда, предвидени за деня. В момента мъжете изглежда играеха на нещо. Ейдриън бе насочил някаква дълга пръчка към мишената на стената. После приближи към нея нещо като запален фитил, ако се съдеше по блясъка. Отново всичко наоколо се разтресе от експлозия. Даниел отскочи, останала без дъх. В този момент съпругът й вдигна поглед и щом я видя, се усмихна до уши.
— Ела тук! Или по-добре аз да се кача горе.
Даниел отстъпи от прозореца и се втурна към скрина, но още не бе избрала какво да облече, когато Маклаклън влетя. Пушещата пръчка от метал и дърво беше в ръката му.
— Това е пушка! — Усмивката му бе все така дяволска. — Приближи се. Ела да я видиш.
Беше чувала за подобни неща. Дори беше виждала метални оръдия, но не и нещо такова. Приближи се, изпълнена с любопитство.
— Дело на един от твоите ковачи.
— Тимоти? Той е страшно изобретателен. Работеше върху оръдия, които да се поставят на брустверите около подвижния мост.
— Работи здраво и с барута.
— Четири части селитра, една част въглен и една част сяра — изрецитира младата жена.
— Ммм! — прошепна съпругът й. — Трябваше да се досетя, че ще бъдеш на ти с оръжейното изкуство. Един ден подобни дребни творения ще надвият железните ни доспехи. Засега обаче всяко оръжие, което използва барут, е избухливо и опасно.
— Да не би да мислеше да вземеш… тези неща в бой?
— Интересуваш се от стратегията ми, така ли?
Оръжието вече не димеше и Ейдриън го остави на масата.
— Изумителен коментар от човека, успял да избегне всичките ми въпроси.
— Нищо не избягвам. Но не съм готов да обсъждам точно това.
— След като ми показваш оръжието, напълно естествено е да те попитам.
— Ммм! То наистина е избухливо и опасно, но не по-опасно от теб, любов моя.
— И какво означава това?
Ейдриън седна на леглото и тя усети, че придърпва несъзнателно чаршафа към раменете си. Съпругът й се разсмя, излегна се на една страна, подпря се на лакът и потупа празното място до себе си.
— Ела и ще ти покажа.
— Сутрин е! И много… светло…
— Светлината е нещо, което ще ми достави удоволствие. Ела! — усмихна се широко Маклаклън. — Господарят ти нарежда, съпруго моя. Уви! Някои негови части желаят най-пламенно твоето присъствие!
В очите му бляскаха дяволити светлинки, защото знаеше, че подобни изявления са й непоносими.
— Скъпи господарю! Внимавай какво ще правиш с гореспоменатите части!
Обърна се с царствен вид и тръгна към вратата, като се питаше дали ще се осмели да излезе в коридора само по чаршаф.
Беше уверена обаче, че няма да стигне дотам. Точно така и стана. Само след секунди се озова в ръцете му. Дивото усещане за напрежението и огъня в очите и докосванията му бяха достатъчни, за да разпалят жарта и в нея. Постави я по гръб на леглото. Даниел потрепера, когато започна да развива чаршафа от тялото й. Внезапно се почувства неудобно, тъй като сега по кожата й играеха ярките слънчеви лъчи. Погледна го, но затвори очи, щом усети неустоимото съвсем леко докосване на пръстите му. Лежеше абсолютно неподвижно. И тогава допирът изчезна. След малко отново отвори очи. Маклаклън се усмихна: