Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Даниел, дойде ми наум, че теб всъщност не те смущава самото любене, а просто се ужасяваш да си признаеш, че то ти доставя удоволствие.
— О! — Стовари юмруците си в гърдите му, вбесена, че той лежи отгоре й напълно облечен, а тя се чувства толкова уязвима под ласките му.
Блъсна го отново, но в отговор усмивката му стана още по-широка. Опита да го удари за трети път. Този път я хвана за китките и се намести още по-плътно отгоре й.
— Избухлива и опасна?
— Много!
— Е, в такъв случай нека посрещнем опасността! Готов съм да рискувам в името на огъня и красотата.
Отново бе успял с няколко нежни слова да усмири гнева й. Сега вече не я държеше така здраво. Зацелува я по челото, по врата и най-накрая — по устните. Справи се бързо с бричовете си. Прониза я изгаряща топлина, когато езикът му проникна дълбоко в устата й. Дневната светлина ги обгръщаше отвсякъде. Тогава си помисли, че той има право: в никакъв случай не го смяташе за чудовище, нито презираше ласките му… а само собствената си реакция на тях. Но тази сутрин, след като страстта им бе задоволена и тя остана да лежи будна край него, както се случваше понякога и нощем, Даниел си даде сметка, че чувствата й към нейния съпруг стават все по-силни. Прекалено много се радваше на присъствието му в леглото. Чувстваше се като омагьосана, когато поставяше глава на гърдите му и усещаше силните удари на сърцето му. Обичаше неговата топлина, обичаше да чувства голата му плът, прегръдката му, проснатите небрежно крайници, докато спяха. Не помнеше някога да е била безразлична към него. Преди бе успявала да убеждава сама себе си, че го мрази. Сега го желаеше с не по-малка страст.
Той се беше оженил за нея по заповед на краля. Благодарение на това си бе подсигурил по-голяма власт и по-висока титла. Затова тя не трябваше да се привързва прекалено към него. Той не след дълго щеше отново да замине, за да изпълни задълженията си към господаря, който му бе дарил такива богатства… чрез нея.
Усети погледа му върху себе си. Едната му ръка я стисна собственически през кръста. Надигна се на лакът. В очите му блеснаха любопитни искрици.
— Ех, Даниел, какво не бих дал да мога да разчитам мислите в пресметливото ти мозъче!
Опита се да се извърти и да се отдели от него, но я държеше здраво. После се помъчи да избута ръката му, но той нямаше намерение да помръдне. Щом чу тихия му смях, разбра, че е безсмислено да продължава, и застина в негодувание.
— Какво би дал? Злато? Графство? Кон?
— Кон? Матю, Марк, Люк или Джон? О, никога, миледи, те ми служат толкова добре!
— И всеки един от тях е по-важен от една съпруга, която не е така добре обучена?
— Напротив, миледи, един лорд не би могъл и да мечтае да язди по-хубаво нещо от теб.
Графинята се изчерви от глава до пети. Изобщо не бе имала това предвид. Опита отново да му се изплъзне, но и този път безуспешно. Само го развесели. Тогава наведе глава и захапа силно възпиращата я ръка. Изпита истинско удовлетворение от изненадания му вик. Усмивката й обаче изчезна и долната й челюст увисна, когато дланта му се приземи звучно върху голия й задник. Блъсна го с такава ярост и сила, че Ейдриън я изпусна и падна по гръб, а тя се възползва от това, за да пропълзи отгоре му.
— Как смееш? Как смееш?
В отговор той се засмя и протегна отново ръце към нея. Едва сега Даниел откри грешката си, тъй като Ейдриън се надигна пъргаво и тя се озова върху слабините му, пленница на прекрасен нов изблик на страст. Обзеха я тръпки. Затвори очи, опитвайки да се пребори с глада, който се надигаше в нея с всяко следващо надигане и спускане, но след малко се озова по гръб под него. Обзеха я безкрайно разочарование и изумление, когато излезе от нея. Желанието й обаче пламна още по-силно, тъй като Ейдриън обсеби устата, шията и гърдите й със своите устни, език и зъби. Слизащите все по-надолу ласки създаваха истински водовъртеж в тялото й. Докосването му ставаше болезнено интимно, докато накрая я принуди да извика. Ейдриън се надигна и в мига, в който проникна отново в нея, й се стори, че светът се възпламенява и експлодира.
Усещанията започнаха да отзвучават. Той се отдели от нея. Щом усети хладния въздух в стаята, графинята си даде сметка колко лесно можеше да бъде прелъстена и колко силно го желае, затова провеси крака от леглото, готова да стане. Но дланта му се озова отново върху ръката й и я привлече към себе си. Изражението му беше истински озадачено, когато се надвеси над нея и попита:
— Какво, за Бога, направих пък сега?
— Освен че се държа като тиранин ли?