Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Ейдриън, много млади жени могат да забравят обета, който са били насилени да дадат, и да предпочетат прегръдките на някой френски лорд. Ако погледнеш ситуацията през моите очи, ще се убедиш, че не дължа нищо на човека, когото не съм виждала години наред.
— Но сега го виждаш.
— И ако Симон беше свободен, щеше да ни посети!
— Хайде да приключим с тази тема!
— Ти я започна, милорд.
Маклаклън се отдели от нея, стана от леглото и се приближи до прозореца. Внезапно почувства студ, придърпа завивките върху себе си и загледа играта на светлината по мускулите му. Като че ли беше медно-бронзов. Даниел прилепи колене към гърдите си вбесено, тъй като сърцето й заплашваше да изхвръкне. Беше принудена да признае, разбира се, само пред себе си, че той наистина е изключителен, а тялото му е съвършено изваяно. Ако откажеше ласките й, това несъмнено щеше да я сломи. И сега, докато стоеше там и в главата му се въртяха мисли, които явно не желаеше да сподели с нея, тя се запита дали не се чудеше какъв би бил бракът му, ако Джоана бе останала жива — сладка, красива, мила и неизменно на негова страна. Беше я обичал истински. Нея нямаше да я изоставя призори всеки ден и да се връща чак посред нощ. И щяха да разговарят…
Маклаклън се обърна внезапно и улови вперения й в него поглед. Изражението му беше мрачно, сурово и замислено.
— Даниел, вече е късно. Заспивай.
— Да заспивам? Ти си въобразяваш, че можеш да ми нареждаш всичко? Смяташ се за крал. Просто влизаш и грабваш каквото ти се прииска! Е, сър, към мен няма да предявяваш права! Аз не съм…
Ахна и се вкамени, тъй като той прекоси стаята пъргаво като котка, пропълзя до нея на леглото и я притисна в обятията си.
— Чудесно, миледи, както желаеш. Лежи будна. Недей да спиш. Но след като не си толкова уморена, може би…
— Аз съм направо изтощена!
Ейдриън се засмя и без да я пуска от обятията си, я насърчи да се сгуши в тях.
— Заспивай тогава. Уморих се от препирни.
— Колко странно! Та ти все ги търсиш.
— Аз ли ги търся? Ти, любов моя, си готова да се биеш до смърт с мен!
— Аз съм откровена! Докато ти…
— Започваш да се изтощаваш. Може да продължим да се препираме до безкрайност, ако се налага, миледи, но някой друг път.
Не отговори. Едва дишаше и си даваше ясно сметка за топлината на тялото му, притиснато в нейното.
Бе едновременно изумена и разтревожена от удоволствието, което усещаше, когато ръцете му я прегръщаха така леко и естествено. Затвори очи. Вдиша мъжката му миризма и се почувства защитена.
Глава 15
На другия ден реши да подслуша мъжете по време на заниманията им. Те се упражняваха с мечове в двора на замъка и тя си намираше безброй причини да минава покрай тях. На безопасно разстояние, разбира се. Но Маклаклън си даваше много добре сметка, че го наблюдава. Когато прекоси плочника с книга с поеми на латински, която смяташе да върне в библиотеката на параклиса — това бе може би шестото й появяване — Ейдриън й препречи пътя. Върхът на прекрасния му меч, изработен в Толедо, бе насочен към гърлото й. За момент я изпълни тревога, после я измести гняв и тя вирна буйно брадичка.
— Каква е тази нова игра, милорд?
Графът не отговори, а се обърна към хората си.
— Добри ми люде, сигурен съм, че моята съпруга мълча от уважение към мен, господаря на крепостта, неин наставник във всяко отношение, но тъй като тя наблюдава нашите тренировки така задълбочено, очевидно нещо не е както трябва.
Усмихна се, златните му очи блеснаха. Върхът на меча му се придвижи с невероятна точност и сряза едно от миниатюрните телени копченца на корсажа й.
Даниел се отдръпна.
— Така е, господа! Граф Гленуд допуска груба грешка, като ви учи да заплашвате невъоръжена дама!
— Да, миледи! — дочу се вик.
— Той е негодник! — обади се шеговито Дейлин. — Свалете го, миледи!
И й хвърли меча си. Хвана го сръчно и се извъртя към Ейдриън. Беше благодарна, че оръжието е с изключително добро качество и щеше да й свърши работа. При това бе изработено за по-дребен и лек човек.
Забеляза светлинките в очите на Маклаклън и разбра, че всъщност той е предизвикал този двубой. Пак бе станала плячка на предизвикателството му точно както го бе планирал. Това обаче нямаше значение. Беше готова. Стоеше абсолютно неподвижна и спокойна, за да го принуди да нападне пръв. Знаеше добре, че няма да използва всичката си сила, а тя се бе учила заедно с принца и беше добра с меча.
— Не се плашете от грамадния и тромав противник! — извика графинята към мъжете. После се приведе, извъртя се и прескочи пъргаво коритото с вода за животните, за да избегне удара на съпруга си.