Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Ейдриън!
Тогава младият мъж осъзна, че тя се радва да го види и че го е чакала. Вероятно имаше намерение да го прелъсти, за да потуши гнева му, защото знаеше какво е в негова власт и как може да я накаже за прибързано отправените заплахи. Със сигурност беше наясно, че е в състояние да я изпрати в Англия като затворничка.
Наложи си да обгради сърцето си със стени и да не позволи да го съблазнят.
— Ела! — Гласът му прозвуча така рязко, че в очите й се появи паника.
Хвана я за ръцете, помогна й да се изправи и я задърпа. Спря само колкото да вземе една от окачените й край вратата мантии и да й я наметне.
— Ейдриън, какво правиш?
Не отвърна.
— Това е лудост! — рече тя, когато я помъкна надолу по стълбите. Все така не й отговаряше. Поведе я решително през голямата зала. После на двора. Младата жена потръпна от студения нощен въздух. — Ейдриън! Дяволите да те вземат!
Беше се задъхала. Извика. Едва сега Маклаклън осъзна, че е боса. Незабавно го прободоха угризения. Но не спря. Не можеше да си позволи да й се извинява сега. Вдигна я на ръце. Щом стигнаха пред параклиса, взе една факла.
— Ейдриън, пред Бога…
— Точно така, миледи, пред Бога! — Постави я на земята. На призрачната играеща светлина статуите на светците и девите като че ли се движеха. Графинята отстъпи назад, но той я стисна по-здраво за китката и я поведе към олтара, а след това вляво от него, където широката стълба водеше към криптата.
— Ейдриън! — Яростно се съпротивляваше.
В гласа й долови дори нотка на отчаяна молба. Не й обърна обаче внимание. Факлата осветяваше пътя им в студената, черна като катран крипта.
От едната страна, върху легла от мрамор и камък, благородниците на Авил се разлагаха бавно в своите савани. Имаше и елегантни гробове, направени за онези, които можеха да си ги позволят.
— Ейдриън! — Даниел продължаваше да опитва отчаяно да се освободи.
Накрая я пусна. За негово изумление тя се втурна към стълбата с очевидното намерение да избяга. Настигна я, прихвана я с една ръка през кръста и я върна. Срещна погледа й. Беше подивял. Тогава осъзна, че случайно е открил ахилесовата пета на своята съпруга: тя се страхуваше от криптата и от телата в плащаниците. Нямаше намерение да я сплашва, но може би така бе станало по-добре.
— Страхуваш ли се?
— Не.
— Лъжкиня!
— Защо сме тук?
— Защо се страхуваш?
— Не се страхувам!
— Защо, дяволите да те вземат!
— Дойдох след смъртта на майка си… и вратите се затвориха… — Замълча. Облиза устни. — Стоях заключена тук в мрака часове наред…
Маклаклън тръгна замислено.
— Ейдриън, не ме оставяй, не ме заключвай тук!
Обърна се към нея. Беше пребледняла като платно, красивите й черти изглеждаха деликатни и уязвими. Не посмя да покаже, че никога не му е минавало през ум да я оставя. Приближи се припряно към нея, прегърна я през кръста и тя се разплака. Тогава я придърпа към гроба на Леноре в центъра на криптата. Даниел пак започна да се съпротивлява и да го налага с юмруци по гърдите.
— Ти няма да ме оставиш тук…
Обзеха го нови угризения. Тя както винаги опитваше отчаяно да скрие страха и емоциите си от него.
Разтърси я, твърдо решен да я измъкне от лапите на ужаса.
— Няма да те оставя! За такова чудовище ли ме смяташ? Дойдохме, защото си падаш много по обетите. — Хвана я отново за ръката. Без да обръща внимание на съпротивата й, постави дланта й върху гроба на майка й. — Тук лежи Леноре. Сега ще ми дадеш обет. Закълни се, че няма да избягаш от Авил, докато отсъствам, че ще ме чакаш като твой съпруг. Закълни се, че няма да приемаш враговете ми и че ще управляваш тази крепост вместо мен в името на нейния законен върховен господар Едуард Английски.
— Ейдриън…
— Закълни се!
— О, дяволите да те вземат! Кълна се!
Тогава изведнъж я разтресоха ридания и тя свря лице в гърдите му, за да се скрие от смъртта.
Боже мили, какви неща правеше с него тази жена! В момента бе готов да й прости всичко, дори да бе допряла нож в гърлото му. Вдигна я отново на ръце, грабна факлата и заизкачва стълбите. Прекоси бързо параклиса и щом излязоха, върна факлата на мястото й. Насочиха се към главната кула. Даниел продължаваше да се притиска безмълвно в обятията му. Щом влезе в стаята им, Маклаклън я постави в един от огромните тапицирани столове пред огъня. Наля й вино. Тя стисна чашата.
— Изпий го!
С тези думи коленичи пред нея, взе малкото й студено стъпало между дланите си и го заразтрива, докато топлината на живота започна да се връща в него.
— Откъде знаеше? — промълви внезапно тя. — Откъде е възможно да знаеш?