Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Вдигна очи към нея и смръщи чело.
— Какво да знам? — Съпругата му безмълвно отпи от виното си. Той въздъхна тихичко. — А, че се страхуваш от криптата?
Ресниците й трепнаха.
„Страхувам се“ не е сред любимите й думи — помисли си Маклаклън и се усмихна.
— Нямах представа. Ако знаех, нямаше да те заведа там.
— Наистина ли? — Очите й блестяха. Устните й бяха с цвят на роза на фона на подобното й на бял мрамор лице. Те потрепераха едва забележимо, когато проговори отново. — Но какво друго би могъл да направиш, за да…
— Не знам. Не знаех, че ще те принудя да ми дадеш този обет, преди да вляза в стаята ни — призна унило той.
Даниел го изгледа, отпи отново от виното, а след това му подаде чашата. Той също отпи и това му достави радост, прогонвайки мраза от нощта.
— Ти ми даде дума — напомни й тихо младият мъж. — Обет.
Съпругата му се изправи и прекоси стаята. Окачи пелерината си. След това се върна отново при огъня и известно време съзерцава пламъците, преди да се обърне към него.
— Дадох ти думата си — съгласи се тя. — Не съм сигурна обаче, че имаше нужда от нея. Заплаших те, защото бях ядосана. Но къде можех да отида? Да не би да съм подклаждала някакви бунтове преди твоето идване? Какво би се променило тук след заминаването ти?
— Даниел, ти ме заплаши. Нека не забравяме Симон. А и би могла да избягаш при френския крал.
— Обичам Авил. И не съм участвала в плановете на Симон, независимо дали ми вярваш.
— Даниел, ти заплаши да си отидеш.
— Никога не съм те лъгала през всичките тези години. Знаеш, че не мога да не бъда поне донякъде вярна на династията Валоа! Заклех ти се, че няма да замина и ще управлявам Авил от твое име и за твоя крал. Никога не съм имала намерението да те заплашвам. Просто се уморих от тази игра на война, не само между теб и мен, а и между Едуард и френския крал, моите сънародници и твоите сънародници. Толкова много мъже остават на бойното поле, толкова много рани, осакатявания, смърт. А ти трябва да заминеш…
Не довърши мисълта си. Вдигна рамене и му обърна гръб.
Маклаклън прекоси стаята, приближи се до нея и я завъртя отново с лице към себе си.
— Възможно ли е да се страхуваш за мен, миледи?
Не успя да отстрани подигравателната нотка от гласа си, за което се проклинаше.
Тя продължи да стои с наведена глава.
— Може би се страхувам от онова, което ще стане с мен, ако ти паднеш в бой и бъда оставена отново на прищевките на кралете. Един Господ знае какво би измислил Едуард. Ти вече ме предупреди, че е нещо ужасно.
— Но аз никога не падам, миледи!
— Никой не е неуязвим — ти сам го каза, когато ми демонстрира пушката.
— Казах, че един ден пушките могат да направят безполезни ризниците ни. Но това е далеч в бъдещето, миледи. А и засега само отбиваме атаките на онези, които нападат жестоко територията на Едуард. Не поемам особен риск… освен риска тук.
— Как мога да те заплашвам аз?
— Като не ме допускаш до себе си и до Авил.
— Но дори да ни загубиш, какво би променило това? Ти си граф на Гленуд, земевладелец в родната си северна страна. Дойде тук по нареждане на краля…
— Дойдох, защото ти и Авил сте мои и защото никога не отстъпвам нищо, което е мое.
— В такъв случай го имаш, за добро или зло. Успя да изтръгнеш от мен обещание.
„Спорът може да продължи безкрайно“ — помисли си Ейдриън. Наближаваше утрото. Въпреки напрежението, което усещаше в тялото й, я привлече към себе си, прегърна я и, като постави брадичка върху главата й, прошепна:
— Отново, графиньо, спечели свободата си. Крепостта е пак твоя. Единствено твоя. От дебелите стени, които я ограждат, до тази стая и това легло.
— За да ги управлявам от твое име!
Гласът й прозвуча приглушено, тъй като бе завряла лице в гърдите му, и затова младият мъж така и не разбра дали има горчивина в думите й.
— За да го управляваш от мое име! — съгласи се той и потръпна. — Но, за Бога, миледи, все още не съм тръгнал!
Отпусна се на колене върху кожата пред огъня и я повлече със себе си. Обсеби сладките й устни и я постави нежно върху меката постелка, в която потънаха и двамата. Лъскавите й абаносови коси се разпиляха. Ейдриън беше страстен и агресивен. Фините й пръсти докоснаха бузите му, впиха се в раменете, загалиха гърба. Устните и езикът като течен огън изгаряха плътта му. Чувстваше, че ще свърши всеки момент. Затова се отдели от нея и започна отново. Заслиза с устни надолу по тялото й. Разтвори бедрата й и продължи с все така бавни и безмилостни ласки. Чу шепота й, чу я как изрича името му, усети докосването й и разбра, че сърцето му бе обсебено. Най-сетне проникна в нея. Светът експлодира и лумнаха ослепителни пламъци. Когато напрежението се уталожи, се търкулна на меката кожа. Опиваше се от красотата на своята любима. Погледите им се срещнаха и той я прегърна.