Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Най-накрая изтощена пропълзя в леглото. Мислеше, че няма да може да мигне.
Заспа обаче почти веднага.
Събуди се рязко и първото, което видя, бяха отправените към нея златни очи. Широките му голи рамене блеснаха на светлината на огъня, докато се надвесваше над нея.
— Не ми се противи! Нямам желание да ти причинявам болка, но ще го направя, ако ме принудиш.
Горещи сълзи запариха в очите й. Беше уморена и виждаше света като през мъгла. Струваше й се, че стаята трепти.
— Може би, милорд, аз ще ти причиня болка.
— Не се съпротивлявай — повтори Маклаклън.
— Какво да направя. Такава съм.
— Спри да ме мразиш.
— Не те мразя — промълви задавено тя.
Изненада се, когато на устните му се появи нежна усмивка.
— Е, с такива мили окуражаващи слова, миледи, мога да попадна завинаги под вашата магия!
— Ейдриън…
Но усмивката му стана още по-широка. Явно беше приключил с шегите.
— Никакви двубои тази нощ! — Не беше сигурна дали го изискваше, или я молеше.
Но нямаше значение. Тя самата не беше в настроение за битки. А когато устните му докоснаха нейните, усети как топлината им се разпространява из цялото й тяло. Обзе я копнеж да го усети по-пълно. Нищо нямаше да се промени, дори да бе облякла ризница. Нощницата бе съблечена прекалено бързо…
И без съпротива.
През следващите дни Ейдриън прекарваше повечето време на полето.
Тя наблюдаваше често от някоя кула тренировките с различни оръжия — меч, копие, боздуган, бойна секира и дори арбалет. Арбалетите бяха усъвършенствани, въпреки това изискваха значителна сила. Мъжете, които се обучаваха да ги използват, съзнаваха че те криеха и опасност — с тях се стреляше много по-бавно, отколкото с лък. Затова всеки стрелец с арбалет се придружаваше от втори човек, чиято функция беше да носи голям щит, с който да предпазва и двамата, докато оръжието се презарежда. Бе разбрала колко държеше Ейдриън неговите воини да бъдат, наясно с важната функция на носачите на щитове. Стратезите из цяла Европа смятаха, че прочутите генуезки стрелци с арбалет бяха паднали така безславно от англичаните при Креси именно защото бяха оставили щитовете си.
Мъжете тренираха всекидневно. Във феодалното общество хората имаха определени задължения към своя господар, а господарят пък трябваше да ги защитава. Младите мъже, които искаха да постигнат нещо в живота, често работеха здраво, но рядко с такава страст както сега. В началото, след случката на тренировката по стребла с лък и поради разногласията помежду им във връзка със Симон, Даниел реши да стои по-далеч от своя съпруг. Затова наблюдаваше заниманията от разстояние. Но с времето и любопитството, и неудобството й нарастваха.
Маклаклън също бе решил да спазва дистанция от нея… през деня. Сутрин, когато графинята се събуждаше, той вече бе станал. Прекарваше времето си с воините, с ковачите, със зидарите. Когато се стъмнеше, идваше в голямата зала за вечеря и макар да беше безупречно любезен с нея, успяваше да избягва въпросите й. След хранене обикновено го викаха пак по работа — я да види някой окуцял кон, я да оцени майсторлъка на ковача. Даниел опита на няколко пъти да го изчака, но когато Ейдриън се появеше при нея, нямаше търпение за въпроси й, независимо дали съпругата му беше будна, или заспала, вечерта приключваше все по един и същи начин. Често полагаше усилия да поговори с него, но златните му очи имаха гладния поглед на вълк и той съумяваше да я накара много бързо да замълчи. Ако пък вече беше заспала, нямаше никакъв шанс да пита каквото и да било, тъй като Маклаклън я събуждаше с най-нежни и възбуждащи докосвания и докато си дадеше сметка, че е в прегръдките му, вече беше напълно прелъстена. Единственият път, когато успя да остане будна, за да узнае истинските му намерения относно Авил, той въздъхна и отвърна нетърпеливо:
— Какви намерения, Даниел? Просто дойде време да се оженим и да предявя претенциите си.
— Не беше необходимо да проявяваш претенции към Авил. Не съм създавала неприятности на Едуард.
— Забавляваше враговете му.
— Неговите врагове са мои роднини.
— В такъв случай е дошло време да предявя претенции към теб.
— Авил си остава мой и семейството ми е добре дошло тук.
Младият мъж се озова на секундата отгоре й и очите му блеснаха ядосано на светлината на огъня.
— И тях ли ще забавляваш така, както Симон?
Само споменаването на името беше достатъчно да разпали гнева му, а това на свой ред вбесяваше нея, тъй като Ейдриън бе правил каквото си иска по време на отсъствието си.