Безсилието на всемогъщите

— Тъй като не разбирате най-простите неща. Вие говорите и говорите. Бихте могли един път и да ме целунете.

Той се засмя и я взе в прегръдките си, но когато поиска да я целуне, тя го отблъсна енергично.

— Не по заповед. Обяснете ми по-добре какво е семейство. И така, мъж и жена сключват брак. Какво означава това?

— Обещание да се обичат, да си останат верни за цял живот, в щастие и нещастие.

— Невероятно! Човек обещава за цял живот да обича единствено един партньор?

— Да.

— А какво се прави, когато двамата повече не могат да се търпят?

— Нямам понятие. Още не съм бил в това състояние.

— Не сте ли сключвали никога брак?

— Нямах време.

— Това трябва да е смешен свят, в който човек няма време за любов!

— За любов да, но не и за брак. И не беше виновен светът, а моята професия, която не ми даваше мира. А може би още не съм срещнал истинската жена.

Лука вдигна изпитателно поглед.

— Как трябва да изглежда истинската жена?

Той се спря и я заразглежда критично.

— Например вие, Лука, донякъде сте близко до моя идеал.

Тя се изчерви, пеперудите и цветята по кожата й промениха цвета си. Асмо забеляза това с удоволствие.

— Знаех си, че ми се подигравате. Разкажете ми по-добре нещо за работата си.

— Няма какво много да се разказва. Аз съм минералог. Специалност — чужди планети.

— Това е много опасно. Кой ви принуди за тази професия?

Асмо се засмя.

— Собственото ми желание. Винаги съм изпитвал влечение към приключенията.

— Какво друго бихте могли да си пожелаете освен минералогия?

— Само желание не е достатъчно. Преди това посещавах няколко училища.

— Училища? — Тя замълча за момент. — Ах, да, електронната ми памет си припомни. — Колко време посещавахте училище?

— От четири до двадесет и шест годишната си възраст.

— Доколкото ви познавам, разбира се, доброволно!

— Не, този път задължително. Но това бе един приятен и много интересен дълг.

— Що за безобразие! Да прахосваш двадесет и две години от живота си в учение — тя разтърси глава. — Знанията могат много по-лесно да се дадат чрез информационна електронна памет.

— Само знания не са достатъчни. За продуктивна дейност е нужен опит, човек трябва да се научи да прилага познанията си.

— Как така да ги прилага, с каква цел?

— При работа в полза на обществото. Тя се потресе.

— Ужасяваща мисъл! След две десетилетия тъпкане с интелигентност значи не сте били нищо повече от един икономически фактор. Та нямаше ли за производството автомати?

— Ние се бяхме погрижили да не ни се качват на главите.

— Не разбирам.

— Разбрали сте го вече, Лука. Основаването на Маатшапията почива на този възглед. Когато човек остави да му отнемат творческата сила, той губи сигурността си в бъдещето. Принизява се до същество, ръководено от чужди сили.

Лука мълчеше. Тя отново го хвана под ръка. След известно време поде:

— Това, което ме смущава, е ограничаването на личната свобода, а вие искате да го въздигнете в морална повеля. На Астилот по принцип всичко е разрешено. Само едно се счита за неморално — да изискваш от дафотил нещо, което той не желае доброволно да направи. Това е единственото изключение.