Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Не се оказа единственият с остро зрение; когато Мейгдин видя Сеонид, зяпна и го изгледа продължително и много замислено, сякаш той беше виновен за шала. Значи можеше да познае една Айез Седай от пръв поглед, така ли? Необичайно за обикновена селянка, каквато изглеждаше. Макар че по говора никак не приличаше на селянка.
Лицето на Фурен, който яздеше зад Сеонид, напомняше на гръмотевица, но този, който усложни още повече нещата, се оказа Терил, който хвърли нещо на земята.
— Намерих това зад него. — каза той. — Май той го хвърли, докато бягаха.
Отначало Перин не разбра какво виждат очите му — дълга кожена връзка с гъсто нанизани на нея неща, наподобяващи парчета сбръчкана кожа. А после се сети и изръмжа:
— Пророка ще ни вземе ушите, казваш.
Четинестият мъж престана да зяпа Сеонид и облиза устни.
— Това… това е работа на Хари! — възрази той. — Долен човек е той. Обича да взима трофеи и… толкова — Потръпна в краденото си палто и се присви като сгащено в ъгъла псе. — Не можете да ми го прикачите това! Пророка ще ви обеси само ако ме пипнете! Той и преди е бесил благородници, и то какви… Аз вървя в Светлината на благословения лорд Дракон!
Перин подкара Стъпко към човека, внимавайки копитата му да не настъпят онова… нещо… на земята. Най-малко от всичко му се искаше да усети мириса на този човек в носа си, но се наведе и приближи лицето си към него. Кисела пот, смесена със страх, паника и нотка на гняв. Жалко, че вина не можа да подуши. „Май той го хвърли“ не значеше „той го хвърли“. Присвитите очи се разшириха и мъжът се дръпна, опирайки се в скопеца на Терил. От жълтите очи имаше и полза понякога.
— Ако можех да ти го прикача, щях да те обеся на най-близкото дърво — изръмжа Перин. Нещастникът примигна и лицето му започна да се прояснява, като разбра какво означава това, но Перин не го остави да си възвърне наглостта. — Аз съм Перин Айбара и скъпият на душата ти лорд Дракон ме изпрати тук. Ти ще пръснеш вестта. Той ме изпрати, и ако намеря няко го с… трофеи… обесвам го! Ако срещна някого, който да пали ферма, обесвам го! Ако някой от вас ме погледне накриво, обесвам го! А ти можеш да го кажеш и на Масема! — Отвратен, Перин се изправи. — Пусни го, Терил! Ако не ми се махне от очите до две…
Терил разтвори пръсти и нещастникът хукна отчаяно към най-близките дървета, без изобщо да се озърта. Перин отчасти се отврати от себе си. Да заплашва! Ако някой го погледнел накриво? Но дори безименният да не беше рязал сам уши, беше го гледал и нищо не беше направил.
Файле се усмихваше и потното й лице сияеше от гордост. Погледът й донякъде отми отвращението у Перин. За този поглед бос беше готов да мине през огън.
Не всички одобриха, разбира се. Сеонид беше стиснала очи, а облечените й в ръкавици юмруци се загърчиха на юздите, сякаш й се искаше отчаяно да измъкне шала от устата си и да му каже какво си мисли. Все едно, Перин можеше да се досети. Едарра и Неварин бяха опнали шаловете на раменете си и го гледаха мрачно. О, да, можеше да се сети.
— Мислех, че ще пазим всичко в тайна — подхвърли небрежно Терил, загледан след бягащия мъж. — Мислех, че Масема не трябваше да разбере, че си тук, докато сам не му прошушнеш в ушенцето.
Планът беше точно такъв. Ранд го беше предложил като мярка за сигурност, а Сеонид и Масури го настояваха при всяка възможност. В края на краищата, Пророк на лорд Дракона или не, Масема можеше и да не пожелае да се изправи лице в лице с някой, изпратен от Ранд, предвид нещата, за които се говореше, че е направил. И тази връзка с отрязани уши едва ли беше най-лошото, стига да повярваше човек и на една десета от слуховете. Едарра и останалите Мъдри виждаха в Масема възможен враг, който трябва да бъде заловен в засада преди сам да е заложил капана си.
— От мен се очаква да прекратя… това — отвърна Перин и махна ядосан с ръка към кожената връзка на земята. Чул беше какви ли не ужасии, а не беше направил нищо досега. А сега го беше и видял. — Тъй че е по-добре да започна отсега. — А ако Масема решеше, че той е врагът му? Колко ли хиляди следваха Пророка, било от вяра или от страх? Все едно. — Край, Терил. Прекратяваме го и точка!
Мурандиецът кимна бавно и изгледа Перин, сякаш го виждаше за първи път.
— Милорд Перин? — каза Мейгдин. Изобщо беше забравил за нея и приятелите й. Другите се бяха струпали около нея малко настрани, повечето още спешени. Имаше още трима мъже освен този, който беше последвал Мейгдин, и двама от тях се криеха от погледа му зад гърбовете на конете си. Лини изглеждаше най-настръхнала от всички и се взираше в него с тревога. Беше придърпала коня си плътно до този на Мейгдин и изглежда, беше готова сама да й дръпне юздите. Не за да спре по-младата жена да побегне, а да побегне сама, повеждайки Мейгдин със себе си. Самата Мейгдин изглеждаше напълно спокойна, но и тя оглеждаше Перин съсредоточено. Нищо чудно, след всичките тези приказки за Пророка и за Преродения Дракон, отгоре на жълтите му очи. Да не говорим за Айез Седай със запушената уста. Той очакваше да му каже, че си тръгват, че си тръгват тутакси, но вместо това тя каза само: