Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— И ще направиш най-добре, ако ни слушаш — предупреди го Бердин, — защото в противен случай ще я научим как да направи така, че да играеш по свирката й.
Ричард я перна по крака, за да я накара да се отмести и да отвори чекмеджетата зад нея. В най-долното откри листа.
— Защо не отидете да подремнете — каза той разсеяно, докато търсеше писалка и мастило. — Вие също сте се трепали доста, за да ме настигнете, и едва ли сте спали повече от мен.
Кара навири нос в престорено възмущение:
— Ние ще останем да бдим над съня ти. Жените са по-силни от мъжете.
Ричард си спомни, че Дена му бе казала същото, само че не с този игрив тон. Тези трите никога не си позволяваха свободно държание, когато наоколо имаше други хора. Той беше единственият, комуто имаха доверие, щом искаха да изпробват светските си обноски. Ричард си помисли, че ще им е нужна още много практика. Може би точно затова не се разделяха с Агиелите си. През целия си живот бяха живели като Морещици и се страхуваха, че няма да могат да не се държат като такива.
Кара се наведе напред и надникна в празното чекмедже, преди той да го затвори. Отметна русата си плитка през рамо.
— Тя сигурно много те обича, Господарю Рал, щом е готова да предаде страната си в твои ръце. Не знам дали бих направила подобно нещо за мъж. Дори за такъв като теб. По-скоро той би трябвало да се предаде на мен.
Ричард я накара да се помести и най-сетне откри писалка и мастило в чекмеджето, което би отворил най-напред, ако тя не беше застанала пред него.
— Права си, тя наистина ме обича много. Но що се отнася до това да предаде страната си под мое управление, още не знае, че ще го направи.
Кара отпусна ръце.
— Да не искаш да кажеш, че тепърва ще искаш от нея да капитулира, както направи тази вечер с останалите?
Ричард отпуши шишенцето с мастилото.
— Това е една от причините да искам да й пиша веднага, за да й обясня плановете си. Защо не млъкнете за малко и не ме оставите да си събера мислите?
Райна, искрено загрижена, се наведе над стола му.
— Ами ако тя отмени сватбата? Кралиците са горди същества. Тя може да не се съгласи.
През тялото му премина вълна от тревога. Положението беше още по-тежко. Тези жени не разбираха какво се кани да поиска от Калан. Той не молеше една Кралица да му предаде страната си. Той молеше Майката Изповедник да му предаде цялата Средна земя.
— Тя е решена да победи Императорския орден, също както и аз. За тази кауза се е борила с отдаденост, която би накарала всяка Морещица да пребледнее. Тя наистина иска да се сложи край на убийствата. Също както и аз. Освен това ме обича и ще разбере доброжелателността на молбата ми.
Райна въздъхна.
— Е, ако пък не разбере, ние ще те защитаваме.
Ричард я погледна с такъв убийствен поглед, че тя се залюля на пети, сякаш я бе ударил.
— Никога, при никакви обстоятелства, не си помисляйте да нараните Калан. Ще я защитавате така, както бихте защитавали мен. Или напускайте незабавно и се присъединявайте към враговете ми. Закълнете се във връзката си с мен! Закълнете се!
Райна преглътна.
— Кълна се, Господарю Рал!
Той стрелна с поглед и другите две:
— Закълнете се!
— Кълна се — отвърнаха те в един глас.
Погледна Улик и Иган.
— Кълна се, Господарю Рал! — отвърнаха те на свой ред.
Гласът му изгуби войнствения си тон.
— Добре тогава.
Сложи листа пред себе си и се опита да си събере мислите. Всички я считаха за мъртва. Това беше единственият начин. Не биваше хората да разберат, че е жива, защото някой можеше да се опита да довърши започнатото от Съвета. Ако съумееше да й обясни всичко достатъчно ясно, тя щеше да разбере.
Ричард усещаше присъствието на Магда Сеарус над главата си. Тя го гледаше заплашително. Страхуваше се да вдигне поглед, защото му се струваше, че магьосникът Мерит всеки миг ще прати по него светкавица.
Калан трябваше да му повярва. Веднъж му беше казала, че е готова да умре, за да го защити, да защити Средната земя. Че е готова на всичко. На всичко.
Кара се облегна на масата.
— Кралицата хубава ли е? — На устните й грееше палава усмивка. — Как изглежда? След като се ожените, няма да ни кара да носим рокли, нали? Ние, разбира се, ще й се подчиним, но Морещиците никога не носят рокли.
Ричард въздъхна вътрешно. Те просто се опитваха да го ободрят. Запита се колко ли души са убили тези „палави“ жени? Укори се. Та нали самият той беше онзи, който носи смърт. Една от тях бе умряла днес, за да го защити. Горката Хали, не бе имала никакъв шанс срещу сбърза.
Калан също нямаше да има.